Интровертността и екстравертността са психологически личностни типове или два начина, по които хората се справят със заобикалящия ги свят. Когато светът на една майка типичен интроверт се сблъска в ежедневието с детето й, което иска цялото й внимание, се появяват противоречия. Такива майки имат нужда да остават сами по-често, без да говорят с никого, без да бъдат обсебвани от неспирни въпроси и без постоянно някой да има нужда от тяхното внимание, грижа, съвет, помощ. Те трудно успяват да балансират между личната нужда да правят това, което искат, и това, което се налага – да пишат, вместо да чистят, да рисуват, вместо да готвят. А какво получават – някой постоянно ги отдръпва от уединението им и ги поставя в положение, в което трябва да са отговорът на нечия нужда.

Понякога тези майки излизат от вкъщи, само да са останат на спокойствие. Като че ли обкръжаващия ни свят е създаден за хора, които свободно общуват и не се изморяват от социални контакти. За интровертите постоянното взаимодействие с външния свят може да бъде изтощително и да изсмуква цялата им енергия. Много хора на едно място, шумът, блестящите реклами – всичко това изморява. Очаква се в динамичното ни ежедневие всички да излизаме и да се забавляваме, да разпуснем, но за интровертите почивка означава просто да си останат у дома с добра книга под ръка. Останалите хора ги предизвикват да излязат от черупката си, което означава да говорят толкова много и празни приказки, колкото е възможно. За тези от тях, които не носят постоянна вежлива усмивка, често се повтаря, че е време да се разведрят и зарадват. А интровертите не винаги показват емоциите си.

Вместо голяма група приятели, интровертите предпочитат дълбоки и смислени отношения с няколко души. Те имат нужда да поставят ясни граници с хората, с които общуват, да се научат да казват не, да внимават какво количество задължения поемат и ревностно да защитават личното си пространство и време.

Когато интровертите станат родители, те имат нужда да са усвоили вече тези умения, защото майчинството предлага твърде малко пространство за оставане насаме или презареждане. Постоянното взаимодействие, поставяне на нуждите на другия пред собствените може да бъде изморително дори за екстровертите.

Има няколко прости правила, които ако се спазват, майките интроверти ще се чувстват малко по-спокойни и няма да прегряват от всичките си задължения:

Да определят време от деня за пазене на тишина.

Когато децата пораснат, те отказват следобедния сън. Тогава е подходящ момент да им се предложат тихи занимания за час-два.

Да обърнат на децата необходимото внимание.

Колкото повече майките се затварят в себе си  на фона на молбите на децата им да вършат нещо заедно, толкова по-раздразнителни и настоятелни стават те. Нужно е да им се времето, от което имат нужда с родителя си. В това време целият им фокус е съсредоточен върху действията с децата – без разсейване. След като направят това, децата ще започнат да разбират и уважават тяхната нужда от спокойствие и време за себе си.

Да определят ясно кога ще е времето за личните им задължения.

Майките не бива да се поддават на чувството за вина, което се втълпява от сайтовете за родители, от приятелите им и дори непознати – а именно, че добрите майки НЕ оставят децата си сами вкъщи, НЕ оставят съпруга си сам да се грижи за децата, НЕ си отделят лично време без важна причина. Това са само предразсъдъци, на които не бива да робуват.

Да излизат по-често навън.

Прекрасно е. Нищо не може да зареди съзнанието, както самотна разходка в гората. Откритото пространство и чистия въздух действат успокояващо и откъсват от постоянната възможност за  бягство онлайн. А разходка с децата навън също не е лош вариант – природата може да ги научи на толкова много неща, а заобикалящата среда – интересна и предизвикателна, ще откъсне вниманието им от постоянната нужда да искат нещо от родителите си.

Вижте още: Вторият татко и Как да Научим Детето да се Справя е Разочарованията

Автор: Яница Григорова
Paintings by Robert Duncan