Приятелите на Йордан Йовков от най-ранната му младост, го описват като влюбчив, палав, ревнив, готов на какви ли не лудории в компанията на красиви момичета.

Фроска Иванова, учителка от с. Пчеларево разказва:

Еротичните чувства бяха силно развити у Йовков. Той изпитваше болезнено един истински полов град, но не проявяваше тоя си нагон бурно, а го потискаше дълбоко в себе си пред хората. Почти всяка по-хубава учителка или интелигентна мома не минаваше незабелязана от него…

Колега на Йовков от даскалските години в добричкото село Саръджа – Калчо Станчев, пък разказва, че там бъдещият голям писател се влюбва в две учителки едновременно. По едно време обаче разбира, че едната от тях, Екатерина Русева, върти любов с банков чиновник от Добрич. Не го извиква на дуел, но му пише гневно писмо, с което го предупреждава да не навлиза в чужда територия. Онзи, разбира се, му отговаря в същия тон. Така няколко месеца си разменят писма, а в края на учебната година Екатерина решава да се премести в друго село. Даскал Йовков хуква да я гони. А пред свой приятел казва, че ще се самоубие, ако тя откаже да се омъжи за него.

След като тази история отшумява, се спуска да ухажва друга своя колежка, някоя си Ана Салова, но и там нещо не се получава. Все пак по онова време той е все още един беден даскал, който не може да предложи кой знае какво на бъдещата си невеста.

Изследователите му изброяват още имена на млади и красиви селски даскалици, с които има сърдечни преживявания – Елена Атанасова, Йорданка Симеонова, Мара Рафаилова. Тича подир тях и ги ревнува от всички мъже. По-късно в романа си „Приключенията на Гороломов“ описва някои от тези свои преживявания.

Учителката Ганка Попова разказва:

Той беше влюбчива натура: обичаше младите, игривите и засмените учителки. Изобщо избраничките му бяха весели и пъргави момичета… Аз често получавах от него писма, които представляваха малки поетически разкази… Казват, че съм била героинята Ганка Попова в романа „Приключенията на Гороломов“. Наистина, имам същото име, на времето си носех бяла блузка, синя поличка, обичах да се кича с цветя, постоянно пеех и свирех на китара… Ако човек съдеше по външността на Йовков, никога не бих допуснала, че под неговата груба физиономия може да се крие поетична душа. Тогава той пишеше стихове, но не беше известен като писател.

Както се казва, всичко с времето си. когато през 1918-а се жени за Деспина Колева, той е вече на 38 години, учителствал е 11 години из добруджанските села, прекарал е тежки месеци на фронта. И в съпружеския живот търси спокойствие, което да му даде възможност да работи. Деспина се оказва възможно най-подходящата за него жена. Изключително фина, с вродена деликатност, тиха и много интелигентна. Тя има недъг – дланта и пръстите на едната й ръка са малки, недоразвити и затова баща  решава да й даде подходящо образование и професия. Най-напред следва история две години в Женева, но след като избухва Първата световна война, продължава образованието си в Софийския университет.

Вече известен писател, Йовков я среща по време на кратката си отпуска от фронта през 1917 г. Малко известен е факт е, че той участва във войните от 1912 до 1918 г., че е раняван и е бил кореспондент на сп. „Военни известия“. И в трите войни участва и неговият приятел – поетът Христо Ясенов, който преди него има кратък роман с Деспина.

Студентката по история прави силно впечатление на Йовков със своите широки интереси и интелект. Женят се в края на 1918-а в родния й град Добрич.

Въпреки че цял живот страдат от безпаричие, а и Йовков често боледува, Деспина винаги намира начин да върже двата края и не го тревожи с всекидневните грижи, за да може той да пише спокойно.

А той никак не е лек за съжителстване. Изключително затворен. Мъчен човек. Пълен отказ от всякакъв светски живот. Иска тишина и да е сам. Маниак по отношение на облеклото си. Цял живот пази диети и вкъщи е голям проблем да измислят какво да сготвят.

В спомените си Деспина пише:

От момента, в който свързах живота си с Йовков, струва ми се, че започнах да живея за него и чрез него. Свой личен живот аз нямах, а и не чувствах необходимостта да имам.

Нейна е и заслугата да се запази жив споменът за класика във времена, когато за него не се говореше и творбите му не се издаваха. Близо 25 години след 9 септември 1944 г. той потъва в забрава след едно изказване на вездесъщия Георги Караславов, провъзгласен за академик, че „Йовков е дребнобуржоазен драскач“. 

Деспина и Елка Йовкови

Деспина Йовкова все пак успява да издаде негови книги благодарение на Светослав Минков, по онова време главен редактор на изд. „Български писател“. Именно Минков през 1955 г. поема отговорността върху себе си и издава Йовков. Започват безкрайни заседания на редакционни съвети и съюзни ръководства, над които като дамоклев меч застрашително висят думите на Вълко Червенков, че ръководството на СБП е допуснало да се надцени значението на Йовков. Светослав Минков стоически понася всичко това.

През 60-те години на миналия век Деспина Йовкова събира всяка седмица в дома си писатели и художници на виенски чай и кифли и в този неформален литературен салон се обсъждат произведения на наши и западни писатели. На сбирките редовно идват Дора Габе и Елисавета Багряна.

Деспина Йовкова умира през 1967 г., прегазена от автомобила на италиански чиновник на бул. „Цариградско шосе“. Тогава има само едно платно, подлези не съществуват. Пресича към тенис кортовете – тенисът е нейният любим спорт. Случаят е потулен.

сем. Йовкови – Деспина, Елка и Йордан

Изключително скромна като родителите си е и Елка – дъщерята на писателя. Тя следва във Виена история на изкуството, специализира режисура в прочутата чешка киностудия „Барандов“ и владее 7 езика, но трудно си намира работа. Дълги години превежда статии за модното списание Лада, докато чака, цели осем години, да я назначат в телевизията. 

Става режисьор на дублажите на най-популярните и обичани тогава сериали. Съпругът й арх. Боян Попов завършва в Загреб, работи в БАН, но в смутните времена на 50-60-те си години приключва с архитектурата и се отдава на детското си хоби фотографията. Той е първият фотограф чужденец, допуснат в Куба след революцията през 1959 г., и автор на последната снимка на Че Гевара преди заминаването му за Боливия. Умира съвсем млад.

Внукът на Йордан ЙовковБоян, като оператор в „По света и у нас“ на БНТ и автомобилен състезател обиколи света. Отразявал е военни конфликти и събития от горещите точки на цяла Латинска и Централна Америка.

Боян има двама синове – Мирослав и Боян Попови. Други разклонения в рода няма. Йовков е имал трима братя, но те умират млади или нямат деца.

Из „Големите любови на българските поети и писатели“, Венелин Митев

Вижте още: Няма смешна обич на тоя свят – ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ