На тази фотография – това съм аз, връщам се от кастинг за филма „Кинг Конг“, където ми казаха, че съм „много грозна“ за ролята. Това беше ключов момент за мен.

Едно лошо мнение можеше да унищожи мечтите ми за актьорска кариера и да ме накара да загубя вяра в себе си. Дълбоко си поех въздух и си казах:

„Много ми е мъчно, че мислите, че съм прекалено грозна за вашия филм. Но това е само едно мнение в море от хиляди различни и сега отивам да потърся положителна енергия. Днес имам 18 номинации за Оскар.“ 

Това разказва холивудската звезда под снимката, на която е на 27 г. и се вози в метро.

Мери Луиз Стрийп, по-известна като Мерил Стрийп, е легендарна американска кино и театрална актриса. Считана е за „най-добрата актриса на своето поколение“. Стрийп е известна най-вече със своите многообразни роли и безупречните трансформации в персонажите, в които се превъплащава.

Ражда се на 22 юни 1949 г. в Съмит, Ню Джърси. Майка и е хужодник и художествен редактор, а баща и е фармацевт. Отгледана е като презвитерианка и израства в Бернардсвил, Ню Джърси, където посещава местната гимназия.

Стрийп започва своята кариера на Ню Йоркската сцена в края на 60-те години на миналия век и участва в няколко Бродуейски продукции. Получава бакалавърска степен по актьорско майсторство от Васар Колидж през 71-ва г. По-късно става магистър по изкуства в Йейл.

Докато е там, играе най-различни роли на сцената: от Елена в „Сън в лятна нощ“ до осемдесетгодишна жена в инвалидна количка.

През 70-те години Мерил се появява в киното и нейната звезда изгрява, започвайки да печели редица големи отличия. Номинирана е за Оскар общо 19 пъти, от които печели 3 пъти.

През 77-ма Робърт де Ниро забелязва Мерил в Бродуейска постановка по пиесата на Чехов „Вишнева градина“ и я кани във филма, с който Стрийп пробива на следващата година – „Ловецът на елени“, за който получава първата си номинация за Оскар за най-добра поддържаща роля.

Във филма също така участва и Джон Кадзале – първата любов на Мерил, с когото живеят заедно едва 3 години до неговата смърт от рак на белите дробове, тя е с него до последно.

През 78-ма година се жени за скулптора Дон Гъмър, като заедно имат общо 4 деца, като 2 от дъщерите им – също вървят по стъпките на майка си и се занимават с актьорско майсторство.

През 79 г. идва и лентата, която носи на Стрийп първият и Оскар – „Крамър срещу Крамър“. Като истински хамелеон Мерил прекарва 80-те, превъплащавайки се в най-разнообразни роли.
Втория си оскар, за най-добра актриса, печели с филма „Изборът на Софи“ от 82-ра.

Наближавайки 40-те си години продължава да намира предизвикателни роли. Нещо, с което повечето холивудски актриси се затрудняват. Получава номинации за филмите „Пощенска картичка от Ръба“, „Мостовете на Медисън“ и „Музиката на сърцето“.

След настъпването на новото хилядолетие Стрийп продължава да е все така ангажирана. Печели следващият си Оскар, заедно със Златен Глобус за ролята си в „Дяволът носи Прада“.

Следващото голямо признание идва за филма „Желязната Лейди“, където се превъплащава в ролята на бившият министър-председател на Англия – Маргарет Тачър. Той ѝ носи и третият Оскар.

редактор: Марина Аврамова

Вижте още: МЕРИЛ СТРИЙП: Преувеличенията ме отегчават

МЕРИЛ СТРИЙП И ТОМ ХАНКС ЗА ПЪРВИ ПЪТ ЗАЕДНО В „THE POST“ НА СТИВЪН СПИЛБЪРГ

Трагичната любов на младата МЕРИЛ СТРИЙП