Изкуството, преситено и уморено в търсенията си на нови проблеми и форми, стига до нихилизъм, отричане на традицията и всичко, което дотогава е представлявало изкуство. Така се създава едно ново изкуство, чуждо на живота, откъснато от обществото.

За радетеля на просвещението в думата, в понятието “народ” винаги се е съдържало нещо архаично застрашително и той знае, че достатъчно е да се обърнем към тълпата като към “народ”, за да се подтикне тя към мракобесничество и изстъпления.

Какво ли не се е вършило пред очите ни, и не само пре озите ни, в името на “народа”! В името на бога, в името на човечеството, в името на справедливостта такива неща едва ли биха могли да се извършат. Говоря за народа, но тази старинна народностна прослойка я има у всеки от нас и ако трябва да кажа всичко, което си мисля: аз не смятам, че религията е най-подходящото средство, за да бъде държана тази прослойка под ключ.

Тук според мене може да помогне само литературата, хуманистичната наука, идеалът за свободния, красив човек.

Какво е свобода? Само равнодушието е свободно.

Те бяха винаги трезви, което ще рече: недостъпни за критично вдълбочаващи се въпроси.

В краен случай би могло да се погледне и по-сриозно на това, което аз наричам младост. Да бъдеш млад, ще рече да бъдеш първичен, ще рече да си останал близо до изворите на живота, ще рече да бъдеш достатъчно силен да въстанеш и да се отърсиш от оковите на една отживяла цивилизация, да се осмелиш на това, за което у другите липсва жизнен кураж, именно да потънеш отново в стихийното.

Младежката смелост е духът на “умри, за да възкръснеш”, тя е знание чрез смъртта да се възраждаш.

Хора, които се чувстват онеправдани, недостатъчно оценени и притежават при това благородна външност, често търсят удовлетворение в расовото самочувствие.

Изкуството, което “отива сред народа”, което прави от потребностите на масата, на малкия човек, на еснафа свои потребности, се обрича на духовна нищета и да се изисква такова нещо от него, да се допуска например от държавни съображения само такова изкуство, което малкият човек може да разбере, е най-лошата еснафщина, е смърт за духа.

А духът, убеден съм, и при най-рискованите си, наобуздани, необясними за масата устреми, търсения, опити може да бъде сигурен, че макар и по някакъв съвършено косвен начин той все пак служи на човека и с течение на времето – дори на човечеството.

Из „Доктор Фаустус“

редактор: Елена Чергиланова

Вижте още: Човек обича и почита човека, докато още не е в състояние да го прецени – ТОМАС МАН

Ковчегът няма джобове. Каквото си събрал в душата си, с това ще си отидеш – ПЕТЪР МАМОНОВ

Мъжът е ценен с това, което прави. Жената: с това, което е – ХОСЕ ОРТЕГА-И-ГАСЕТ