Знам, че мнозина са вярвали и вярват, че нещата в света се направляват от съдбата и Бога по такъв начин, че хората със своето благоразумие са безсилни да ги изменят.

И е по-добре да се оставят в ръцете на съдбата, вместо напразно да се мъчат да ги предотвратяват или изменят. В наше време това мнение се поддържа още повече, защото станаха и стават всеки ден големи промени, въпреки всяка човешка предвидливост. Дори и аз самият, когато съм размишлявал за тези промени, съм склонен да приема това мнение.

Все пак, понеже нашата свободна воля не е мъртва, мисля, че съдбата има дял върху половината на делата ни и че другата половина, или приблизително толкова, управляваме ние.

Аз бих оприличил съдбата на буйна река, която, като придойде, залива равнините, събаря дърветата и постройките и разрушава единия бряг, а върху другия натрупва нанос, без някой да може и да смее да се противопостави на бясната й мощ. Това, разбира се, съвсем не пречи на хората, когато реката си тече спокойно, да издигат защитни стени и насипи, та когато придойде, да не може да причини никакви пакости. Същото става и при съдбата — тя проявява своята мощ, когато не среща съпротива.

Ако разгледаме по-подробно нещата, ще разберем, че има случаи, когато един владетел днес преуспява, а на другия ден се проваля, без да може нещастието му да се отдаде на промяна в характера и поведението му.

Владетелите, които твърде много разчитат на благоволението на съдбата, пропадат щом тя отвърне погледа си от тях. Смятам, че владетелите, които се приспособяват към изискванията на времето, винаги преуспяват, а които не се приспособяват — не преуспяват.

Хората достигат до почестите и богатствата по различни пътища: едни с благоразумие и такт, други като се поддават на импулсите си; едни със сила, други с хитрост; едни умеят да чакат, други са нетърпеливи; и всеки, като следва един или друг път, може да постигне целта си.

При това от двама, които действат с благоразумие, единият постига целта си, а другият — не. Или и двамата постигат целта си, макар че единият действа с благоразумие, а другият се оставя на вдъхновението си. Това се дължи на обстоятелствата, с които се съгласуват, или на техните начини на действие.

Поради това, както казах, двама, които действат различно, постигат целта си и от двама, които действат еднакво, единият постига целта си, а другият — не. Схващанията за доброто се менят с времето.

Това, което днес е добро, утре може да не бъде добро. Ако един владетел управлява с благоразумие и търпение и времето и нещата си текат така, че неговото управление задоволява нуждите и е добро, той преуспява. Ако обстоятелствата се променят, той се проваля, защото не може да промени начина си на действие.

Не може да се намерят толкова умни хора, които да умеят да се приспособят към настъпилите промени, защото човек не може да измени на природата си, нито е възможно да убедим някого да се откаже от пътя, по който е преуспял.

Когато времето наложи на някого, който е действал с благоразумие, да действа със сила, той не може да се промени и се проваля. Ако можеше да се приспособи към настъпилата промяна, той не би се провалил.

Ония владетели, които не успяват да се приспособят, успяват само тогава, когато начинът им на действие отговаря на изискванията на времето и, разбира се, когато не отговарят, се провалят.

Въпреки това, аз мисля, че е по-добре да бъдеш буен и смел, отколкото благоразумен.

Съдбата е като жената — ако искаш да ти бъде покорна трябва да я биеш и блъскаш. Тя се оставя да бъде победена по-лесно от онези, които действат хладнокръвно, отколкото от ония, които действат благоразумно.

И после, като жената, съдбата е приятелка на младите, понеже те са по-малко разсъдливи и повече буйни и смели.

Из „Владетелят“, 1513 г.

превод: М. Г. Янков

Вижте още: Не познавам „плитки“ жени – ФРИДРИХ НИЦШЕ