Казано е: „Завистта, страстта и суетата ще изведат човека от света“.

Мислиш си, какво хубаво има в тези качества? Какво може да бъде по-лошо и по-осъдително, с изключение на загубата на човешкия образ?

Човек, препълнен със завист, похот, суета и самомнение е лош човек, в състояние да причини зло на всеки, наслаждаващ се от унижението на другите, от разрушаването.

С една дума, говорим за най-ужасните свойства – но точно те извеждат човека от този във висшия свят. Защото те показват голям, „дебел“ егоизъм.

Как иначе мога да установя връзка с другите, ако в мен няма завист, страст и суета? В този случай никой не ми трябва, аз живея някъде в покрайнините, понякога отивам за храна и стоки от първа необходимост, а след това се връщам у дома.

Но, един ден, аз в моята пустош, се прониквам със завист към другите. Бих искал да постигна същото, каквото и те, дори и повече, за да бъда над тях. Тогава аз се премествам в града и започвам „кариера“…

Невъзможно е да напредваш, без да разкриваш лоши свойства в себе си. Трябва само да разбираш, че те са „помощ срещу теб от Твореца“. Не трябва да ги блокираш – напротив, нека излизат на светло. „Радвам се на разкриващите се недостатъци“ – пише за това Баал а-Сулам.

Завистта към приятелите е мощен катализатор за моя напредък. Но напредък към какво? Към отдаване. Не искам да ги превъзхождам в успехите им на материално ниво – икам да успея на духовно ниво. А в духовното успехът зависи от това, доколко отменям своето Аз.

В стремежа си да напредвам, правя ревизия на всичко това, което съм получил от приятелите посредством завист, страст и суета. И тогава започвам да разбирам, че духовен напредък, това е издигане над себе си.

По този начин, получавайки от приятелите желанието да се възвися, го тълкувам правилно: да се възвися – означава да се издигна над себе си и да се слея с тях.

По този начин, групата ми е дала „помощ срещу мен самия от Твореца“: тя предизвика в мен отрицателно пробуждане, което аз обръщам в положително, за да се върна, в крайна сметка, към сливането с приятелите.

Тук отново имам проблем – желанието да се издигна пак се увеличава и повтарям целия цикъл…

Въз основа на самоотмяната ти пробуждаш в себе си завист, страст и амбиции. Отваряш си очите и започваш анализ, а не оставяш всичко да се случи само.

В противен случай те превземат материалните прояви на завистта, страстта и амбициите – ти искаш да се откроиш, да надминеш приятелите си.

Обаче, групата е изградена по такъв начин, че няма да ти позволи да затънеш в това. Ти все едно ще се промениш. Защото там е създадена една особена атмосфера, там хората са обсебени от вътрешно търсене, и отношенията между приятелите приемат все повече и все по-правилна форма. Затова, дори начинаещите тук след известно време поемат по верния път и се втурват към истината, а не към обичайната стръв за лична изгода.

Искам да ги включа в себе си всички. Във всеки от тях има нещо специално, в противен случай той нямаше да е тук. Ето, аз искам същото. Това означава, че искам да стана Човек.

„Оптималните условия“ не са причина за успокоение, напротив, причината от всичко да извличаш максимално възможното, от всички състояния и от всички приятели.

Из „Предисловие към книгата Зоар“; laitman.bg

Михаел Лайтман е роден в Беларус. Днес е познат като основател и ръководител на Международната Академия по Кабала и Института за изследване на Кабала. Професор е по онтология и теория на познанието на обществените организации. Кандидат е на философските науки.

Изучавал е биологична и медицинска кибернетика. След дипломирането си работи във Военно-медицинска академия, работил по темата „Космическа медицина“.

През 1974 г. емигрира в Израел, работи в базата на ВВС на Израел, в бизнеса и в областта на медицината.

Вижте още: Ако не можеш да довериш душата си на един човек, не му доверявай и тялото си – МИХАИЛ ЛИТВАК