„Печелим не като си бием главата в стената, а като я приемем“, пише Джеймс Гордън Гилки в ръководството си от 1934 г. за това как да се преборим с тревогите и притесненията си. „Не се притеснявай за общественото мнение… Не се притеснявай за миналото. Не се притеснявай за бъдещето… Не се притеснявай, че нищо не ти предстои“, споделя Скот Фицджералд с малката си дъщеря.

И все пак ние всички се притесняваме – тревожим се за парите, тревожим се дали се справяме добре с работата си, тревожим се, че сме сами в света, тревожим се за почти всичко. За Киркегор безпокойството е отличителен белег на творческия ум, но за повечето от нас, обикновените смъртни, притесненията са по-скоро осакатяващи, отколкото помощни средства.

Клаудия Хамънд изследва психологията за смекчаване на притесненията ни в „Хванат в капана на времето: отключване на загадките за възприятие на времето“, където ни дава очарователно обяснение защо времето се забавя, когато се страхуваме, ускорява се, когато остаряваме и напълно се променя, докато сме във ваканция:

Ад Керкхоф е холандски клиничен психолог, който работи в областта на превенцията на самоубийствата в продължение на 30 години. Той забелязва, че преди да направят опит за самоубийство, хората често преминават през период на силни притеснения за бъдещето. Те понякога съобщават, че тези обсебващи мисли са станали толкова ужасни, че решават, че смъртта е единственият начин да им избягат. Керкхоф разработва техники, които помагат на суицидни хора да намалят тези негативни тревоги за бъдещето, като тези методи се прилагат и към хора, които имат ежедневни тревоги и непрестанно безпокойство.Той установява, че хората се тревожат относно една конкретна тема повече от всички други и тя е бъдещето, често вярвайки, че колкото повече часове прекарват в размисъл, толкова по-вероятно е да намерят решение на проблемите си. Но това не е така.

Хамънд отбелязва факта, че Керкхоф „няма големи претенции относно валидността на метода си“. По-скоро смята, че техниките му няма да ни избавят завинаги от притесненията ни, но определено ще намалят времето, което прекарваме в тревога. Хамънд предлага практическо упражнение, базирано на техниката:

Ако за пореден път сте в положение да будувате посреднощ тревожни, с мисли, които не спират да се въртят в главата ви, има няколко стратегии, които можете да опитате. Тук въображението всъщност ще ви бъде много полезно, но този път не за да ражда страхове. Представете си, че под леглото има кутия. Това е кутията ви за тревога. Веднага щом забележите в главата ви да идват мисли, които ви притесняват, представете си как вземате всяко едно отделно притеснение, поставяте го в кутията и затваряте капака. Те ще стоят там, докато не решите да ги извадите отново. Ако тревогите се повторят, напомнете си, че те са в кутията и там ще си останат, докато не решите сами да се сблъскате с тях отново. Една алтернатива е да изберете цвят и след това да си представите облак в този цвят. Поставете тревогите си в облака и го оставете да се рее напред и назад над главата ви. След това го гледайте как бавно се движи нагоре-надолу, отнасяйки тревожните мисли със себе си.

За тези, които мислят, че това са психологически глупости, Хамънд посочва, че има неопровержими емпирични доказателства в подкрепа на методите на Керкхоф и обяснява още една от техниките му за тези, които са твърде скептични за да се опитат да поиграят с абстрактната игра на въображението:

Отделете си специално време за тревога. Притесненията ви имат реална и практическа обосновка в живота ви, така че не можете да се отървете от тях напълно, но можете да се научите да контролирате кога да мислите за тях. Известна е историята как Фьодор Достоевски нарежда на брат си да не мисли за бяла мечка за 15 минути и всички знаем от този експеримент с цел потушаване на мисълта, че предвид дадената инструкция не е възможно да се мисли за нищо друго, освен за бяла мечка. По същия начин, като казваме на хората да не мисля за тревогите си, те ще мислят само за това.

Вместо това Керкхоф препоръчва обратното. Отделете 15 минути сутринта и 15 минути вечерта, за да не правите нищо друго, освен да се притеснявате за бъдещето. Седнете на масата, направете списък с всичките си проблеми и помислете за тях. Но щом свърши времето, спрете да се безпокоите, а когато тези притеснения се върнат в главата ви, напомнете си, че не можете да мислите за тях, докато не дойде отново времето за тревога. Разрешете си да отложите притесненията за времето, което сам сте избрали. Забележително, но това работи! По този начин придобивате контрол.

Вижте още: Отхвърлянето се усеща от мозъка като физическа болка – д-р ГАЙ УИНЧ