Красивото момиче на френското кино Еманюел Беар вече мина петдесетте, но това не я спира да играе – вече предимно в театъра и да се наслаждава на майчинските си задължения покрай трите си деца. 

Обичам простия живот. Да готвя, да обичам, да се разхождам, да чета… Да живея! Да бъда влюбена, каквато съм винаги…

Баба ми мечтаеше да е актриса. Но в гръцкия квартал, защото тя е гъркиня, израснала в Турция, това се възприемало като занимание близо до проституцията. Майка ми беше много хубава, манекенка. Снимала е три филма, единият е на Годар. След което хлопна вратата на киното. Аз я отворих, и то с любов. Или както баща ми на времето пророкува: “Ти ще станеш актриса, защото си много влюбчива!”

Актриса на инстинкта съм. При мен физическото усещане е по-силно от интелектуалното. Поддавам се на резки емоционални амплитуди. Ако партньорът ми не е изобретателен и постоянно не ме изненадва, не ми е интересно. Трябва ми провокация, за да отреагирам. За да се усмихна или засмея, преди това имам нужда да викам и плача. 

Така е и в реалния живот. Не мога да планирам, нито да подреждам нещата от живота. Често греша, защото ми липсва рационалното. 

Имам особена вътрешна норма – ако не чувствам, че се намирам на точното място в точното време, нищо не се получава.

Бях много лоша ученичка. Не знаех какво искам, но знаех, че не искам да продължавам с училището. Мразех го и винаги бях лошата; винаги обиждах учителите.

Веднъж като си отворих очите за реалността в живота, не можах да ги затворя.

Чувствам се воин. Не съм агресивна, но борбена. Имам убеждения в живота, в работата и никога не съм се страхувала да защитя идеите си и да бъда там, където мога да съм полезна.

Обичам да пиша. Дневници. Това е вид общуване, начин да говориш, без да досаждаш на другите, търсене на отговори. Предпочитам да си стоя вкъщи, вместо да ходя на кино или на театър, и да пиша. Мога да изгоря всичко някой ден, а може би – не. Представям си как децата ми отварят някакъв стар скрин, разлистват пожълтели страници и узнават нещо ново за майка си. За това какво е чувствала в даден момент; кой я е обичал…

Не гледам старите си филми, но мисля за героините, които съм изиграла като за приятели, като за жени, които съм срещнала в живота си и са ми направили силно впечатление. Помня ги и те са част от мен.

Сега ми е много по-лесно да изразя това, което е в мен. Сега играя, защото това ме държи будна и заинтересована, вечен ученик.

Много често американските филми са с щастлив край и се чувстваш добре, когато излезеш от прожекцията. Когато отидеш да гледаш френски филм, трудно излизаш, сякаш си закован за стола си. Толкова дълбоко прониква в сърцето.

За мен тялото ми е инструмент, който трябва да се използва.

Може би гледате на мен като на обект на желание, но ще ви кажа, че мога да застана пред вас напълно гола и изобщо да не изглеждам еротично.

Красотата не е нещо, на което можеш да разчиташ. Обикновено, когато хората казват, че си красив, е когато има хармония между външността ти и вътрешния ти свят.

Когато си щастлива и влюбена, когато имаш деца, тогава вероятно си красива.

Сега се чувствам по-добре в тялото си, отколкото когато бях на 20. И защо не?

Често пишат за мен, че съм студена. Не съм. Срамежлива съм. Изиграла съм много огнени и по животински сексуални жени, така че дори да съм студена от една страна, съм изпепеляваща от друга.

Аз съм актриса, печеля пари, добре известна съм. Не мисля, че е проява на алтруизъм да се ангажирам с хуманитарна дейност. Това е най-малкото, което можеш да направиш.

Не мисля, че да си изградиш кариера на красива жена е успех. Успех е да изградиш образ на някой, който говори истината.

Вижте още: Истинската красота не се отмива под душа в края на деня – САНДРА БЪЛОК