Джими Дийн е роден през 1928 г. в Плейнвю, Тексас. Порасва е в бедност. В началото на музикалната си кариера изнася концерти в нощни клубове, има участия и по радиото. Кънтриалбумът му „Биг Бед Джон” печели награда „Грами” и се продава в над шест милиона копия. Колкото и странно да изглежда, участието му в прощалния концерт на една залязваща кънтри звезда довежда до завой в кариерата му и до още по-голям финансов успех. 

След като Дийн се отказва от развлекателния бизнес и навлиза в хранителната индустрия – започва да произвежда една от най-харесваните наденици в страната. През 1985 г. „Джими Дийн Фудс” се сля със „Сара Лий Корпорейшън” и размерът на общите годишни продажби възлезе на повече от половин милиард долара.

Той бе приет в Залата на славата на кънтримузиката в Тексас през 2005 г., негови лични вещи са изложени в Музея за кънтримузика в Картхейдж, Тексас. Напусна този свят през 2010 г., като освен музиката си, в едно писмо ни завеща и тайната на успеха си:

За мен успехът и богатството винаги а били състояние на ума.

Дядо ми, У. Дж. Тейлър, е най-преуспелият и богат мъж, когото познавам, а искрено се съмнявам дали някога е изкарвал повече от 10 000 $ годишно. Но той беше най-добрият фермер в Хейл Каунти, Тексас и знаеше това. Имаше най-правите огради и най-чистите бразди. Къщата и хамбарът му бяха образцови. Той отгледа девет деца, беше уравновесен и спокоен. Ето това за мен е успех и богатство.

Мнозина ми казват: „Ти си голям късметлия, кучи сине!” Истина е, че извадих късмет, по никога не ми е било лесно. Много пъти са ме приемали, но и много пъти са ме отхвърляли, и мога твърдо да заявя, че който не е минавал по черни пътища, няма как да стигне до голямата магистрала.

Да те нокаутират е част от живота, да се изправиш също е част от живота.

Няма полза от хора, които не могат да се справят с временните спънки (обърнете внимание, че не казвам „поражения”, думата „поражение” не е в моя речник).

Способността да се справяш с временните спънки, да ги надмогваш уверено, ти дава правото да се наслаждаваш на победата.

За нещастие ние, гражданите на тази прекрасна страна, сме създали среда, която поощрява малодушието. Според мен великият президент Рузвелт допусна голяма грешка, когато реши, че непродуктивните хора трябва да бъдат компенсирани.

В най-великата книга пише: „С пот на челото ще изкарваш хляба си”, така и трябва да бъде.

Не ми трябват хора, които могат да се грижат за себе си, но не го правят. Веднъж казах на най-малкия си син Робърт, че сам съм се изградил като човек, а той ми отвърна: „Точно това харесвам в теб, тате – поемаш отговорност за всичко.”

Тази страна прояви благосклонност към мен, искам да бъде мястото на неограничените възможности и за моите внуци и правнуци. Всеки ден никнат организации за защита на слабите, а трябва да създаваме организации, които да накарат хората да стъпят на краката си и да заявят: „Вярвам в себе си.”

Не бива да поощряваме посредствеността, тя кара хората да си мислят, че светът е длъжен да им осигурява прехрана. Всеки път, когато заговоря така, ще се намери някои да каже: „Лесно ти е на теб, Бог ти е дал талант.”

Точно така, дал ми е талант; на всекиго е дал талант. Опасявам се, че заради всичките тези федерални помощи, държавни помощи, градски помощи, общински помощи и т.н. много прекрасни, талантливи хора никога няма да бъдат принудени да открият какъв точно талант притежават.

Джими Дийн и Елвис

редактор: Марина Аврамова

Вижте още: НУЖНО МИ Е ДА ОБИЧАМ НЯКОГО, ДА ЧАКАМ НЯКОГО И ДА ПРАВЯ НЕЩО – ЕЛВИС ПРЕСЛИ