Подтиквани от копнежа, ние се отправяме да търсим човека, който ни е предопределен и в същото време – пък макар и неосъзнато – любовта.

По пътя си непрекъснато се спираме при хора, в които се влюбваме, които харесваме или обичаме (желаем), без да знаем, че любовта изисква от нас осъзнатост и без да сме усвоили заедността и диалога с партньора.

За съжаление непрекъснато стигаме до извода, че влюбването не трае дълго или оставаме разочаровани, когато другият се разкрива като човек, несъответстващ на очакванията ни, а любовта не се появява от само себе си и връзката често пъти бързо приключва.

Но дори и да успеем подир влюбването да намерим любовта, обикновено се появяват непреодолими конфликти. Съвместният живот с течение на времето става болезнен, така че ни отнема много повече енергия, от колкото ни дава. Ние напразно чакаме голямото щастие. Защо се получава така?

Причината се крие в незнанието на единия или двамата, че добрата връзка не представлява готов продукт, а е резултат от един непрекъснат учебен процес. Този процес изисква от нас да сме открити и искрени помежду си и заедно да се справяме с препятствията, които възникват пред любовта и отношенията ни. Важна предпоставка за всичко това е при появата на проблеми партньорите да престанат да си приписват взаимно вината, за да може всеки от тях да разпознае онези свои модели и начини на поведение, които пре чат на добрия съвместен живот.

Разбира се, тези неща не се усвояват изведнъж. Ако и двамата са готови да се учат и обичат, биха могли да се радват на една дълбока връзка, която способства развитието и укрепва любовта им.

Но какво изобщо представлява любовта и какво има толкова да се учи?

Какво е любов?

Едва ли по някоя друга тема е размишлявано и писано толкова много, колкото за любовта.

Съществуващите за нея представи отговарят на броя на хората по земята. Доколкото тя обективно е необозрима, всеки може да я обяснява само от своето ниво на развитие. Но в края на краищата си остава непонятна за нас, тъй като се намира отвъд възможността ни за разбиране – и все пак всяко описание е камъче, което допълва целостта на мозайката.

Моите възгледи за любовта също са субективни описания на представите ми от собственото ми ниво на развитие като обичащ човек, както и на усещането ми за случващото се с мен и с другите хора.

Любовта има толкова различни лица и е толкова многообразна и многопластова, че никога няма напълно да я проумеем. Но в зависимост от силата на чувствата си можем постепенно да проникваме в нея. Защото тя ще бъде разбрана само от обичащ или обичал човек. Онзи, който някой ден напълно ще я познае, е дос игнал Бога, понеже пътят към Бога е Любовта. В действителност, колкото повече обичаме, толкова по-трудно е да не вярваме в Него.

Любовта е най-голямото обогатяване в живота на у всеки. Тя е така нужна за съществуването, щастието и растежа ни, както въздухът – за тялото.

Но какво е тя все пак?

Любовта е космична енергия, която – подобно на въздуха при вдишване – изпълва всяко разкриващо се за нея нещо. Затова тя може да бъде изпитана и в самота.

Спомняте ли си моменти, в които сте се чувствали вътрешно напълно открити, например – сред природата – и сте усетили дълбоко щастие? Това е била Любовта.

Единственото, което можем да направим, за да се докоснем до нея и да я почувстваме, е трайно да осигурим достъп до вътрешния си свят. Енергията й е на наше разположение без ограничения и в такава степен, в каквато успеем да й предоставим себе си.

Насочим ли вниманието си в състояние на откритост към някой човек и способни ли сме – осланяйки се на собствената си осъзнатост по отношение на самите себе си – наистина да го видим с всичките му особености, светли и сенчести страни, ние го обичаме дотогава, докато съумеем да запазим това си състояние. Щом се заключим по някаква причина, любовта изчезва. Пожелаем ли да намерим отново път към нея, трябва да сме готови да превъртим ключа обратно и да извършим необходимите съзнателни стъпки.

Този процес на повторно отваряне не винаги е лесен и изисква постоянен кураж и готовност да разберем, да простим по възможност и да забравим. Но както всичко друго в живота, и това е въпрос на тренинг. Колкото по-често се „отключваме“ и „отваряме“, каквото и да ни струва това, толкова по-лесно се справяме, докато един ден „нуждата“ от заключване напълно отпадне.

И колкото по-откровени сме в отношенията си с другите хора (или партньори) и показваме какво действително ни вълнува (а не само добрите си страни) като същевременно съзнателно се самонаблюдаваме, толкова по сме в състояние да обичаме.

Партньоритени и те трябва да се разкрият за нас. Защото как инак бихме могли да обичаме нещо, което изобщо не виждаме? Двама души се обичат истински, само когато „се отворят“ и станат видими един за друг. Тяхната взаимна отвореност определя силата на любовта им.

Какво още е любовта?

Любовта е виждане

Любовта е даване

Любовта е вземане

Любовта е винаги нещо повече

Любовта е това, което ощастливява

Любовта е светлина. Където и да пада, от нея става по-ясно, по-топло и по-искрено

Любовта е излъчване във всички посоки

Любовта е сияние в нощта

Любовта е почерк

Любовта е единственият път, който разширява съществуванието

Любовта е единствената енергия, която лекува раните в душата

Любовта е прекрачване на границите

Любовта е надникване извън себе си

Любовта е поглед върху цялото

Любовта е готовност по всяко време да се поставиш под съмнение

Любовта е поведение (например: показвам ти се такъв, какъвто съм в действителност)

Любовта е зачитане на чуждото съществувание

Любовта е приемане на другия

Любовта е цвят

воля

звук

сила

Обичам означава:открит съм. Обичам те означава: открит съм за теб.

из „Предопределени един за друг“

картини: Henry Asencio

редактор: Сияна Велева

Вижте още: Лесно е да „обичаш“ в небесно-романтичната фаза – ДЖЕФ БРАУН