Веднъж три крави от Мусачево паднали от един камион в Подуяне. Колата така подскочила на прелеза, че шофьорът си ударил главата в тавана на кабината и въобще не разбрал кога изтърсил добитъка.

Докато чакали обратен превоз, кравите решили да поразгледат града и тръгнали към центъра. Крави от същото село и преди този случай били ходили в София, но по съвсем друга работа – главно по месарниците…

А тези били млекарки, любопитни и млади, и за щастие и трите обичали като всички крави зеления цвят, та не им се случило нищо лошо на светофарите при площад „Пирдоп“, който, ако ви е направило впечатление, винаги е задръстен.

Било рано сутрин, улиците пусти; вървели кравите направо, вървели надясно, все по трамвая, после наляво при паметника Левски, надясно при Ректората и пак направо, докато накрая се намерили пред парламента.

Ще кажете – глупости! Три прашни крави на площад „Народно събрание“, сърцето на столицата? Но било точно така, дори писаха във вестниците, само че както те си знаят, като за извънземни…

Въртели очи, махали с опашки срещу парламента и накрая, като видели един бронзов паметник на кон в центъра на площада, наврели доверчиво муцуни в цветарниците под него…

– Ама че работа! – рекъл си американският посланик, който точно в този момент минавал наблизо по важна държавна работа. – Да не би да са ме отзовали нощес в Индия?

И извадил мобилния си телефон да пита къде се намира.

Трябва да поясним, че в Мумбай, столицата на Индия, кравите настина се разхождат свободно по улиците, защото са свещени. Но нашите крави, включително мусачевските, са крави обикновени и селски, нашенски.

-Мамо, мамо! Виж какви големи бау-бау! – извикало радостно едно дете, което никога не било виждало крави, защото нямало баба на село.

-Не са кученца, мамо, сърненца са. Не виждаш ли, че са с рогца? – усмихнала се снизходително майката. – Колко са естествени само!…

Тя пък била ходила наистина на практика в провинцията като студентка, но за съжаление – в консервен комбинат.

-Шегувате се! – намесил се с укор един възрастен господин на път за Академията на науките. – Наричате тази безвкусица, дето са я струпали нощес, мила? Ех, да можеше да ми падне скулпторът… Развалиха хубавия площад, безобразие!

И размахал бастуна си по посока на парламента.

-Но те са като живи! – прошепнала една жена. – Даже мърдат с уши!

-Номер! – поклатил ядосано глава един депутат. – Гледат да ти вземат парите. През лятото имаше на морето фотограф с препарирана мечка, та едва отлепих внучетата, а тия сега – надошли с камили! Пфу! При това без гърбици. Мошшшеници! Уличната фотография трябва да бъде забранена със закон!

-Мууу! – вдигнала глава една от кравите и проточила над столицата тъжния си зов: време било за млеконадой.

-Мустанги! – извикало радостно едно момче, но баща му, млад, амбициозен преподавател от Университета, който се намира отсреща, го дръпнал за ръката:

-Стой настрана, муфлони са. Избягали са от зоопарка, сине, сега ще дойдат да си ги приберат.

-Мууу! – изревала пак горестно кравата и затръскала глава. Тя била малко опърничава, кафяво искърско говедо, или пък сиво, не знам.

-Дръж се прилично – смъмрили я останалите. – Гледат ни.

Наистина, вече се били събрали много хора. Към тълпата се присъединили и няколко групи чуждестранни туристи на път за катедралата „Св. Александър Невски“.

-Оле! – радостно завикали те, защото помислили, че и тук както в Испания ги очакват развлечения с бикове. Най-смелият свалил якето си и го размахал, както обичат да правят младежите в Памплона, когато пускат животните по улицата и тълпата ги дразни с каквото може и както може. Това обаче никак не се харесало на третата крава, онази с опърничавия характер. Спуснала се тя срещу него и тъй като не познавала правилата на испанската корида, нали била селянка, прицелила се право в онова място, откъдето растат краката на чужденеца.

Работата щяла да свърши много лошо и тълпата не викала вече „оле“, а „леле мале!“, ако в този момент на суматохата не се притекъл дежурният полицай пред парламента. После във вестниците писаха, че не бил един, а цяла рота, че възмутени фермери се опитали да вкарат стадо крави в Народното събрание, изсипали го били от закрити автобуси насред площада, но истината е друга… Истината, както казват, е горчива, поне за столичани.

-Има ли някой, който знае как се дои крава? – попитал строго полицаят, като разбрал каква е работата. – Не виждате ли, вимето й ще се пръсне!…

-Има ли някой, който да е от село! Повтарям! – извикал още веднъж той и се огледал наоколо.

И това била основната му грешка. Защото кой, съгласете се, насред София, в центъра на столицата, пред парламента, ще излезе да си признае такова срамно нещо!

Никой. Аз поне не познавам такъв човек.

Гражданите мълчаливо започнали да се разпръскват. Един бързал за работа, друг за вестници, на трети му прилошало… Така и не се намерил човек, който да знае как се дои крава. Нещастният служител на реда останал сам със слисаните животни на жълтите павета и с няколко деца на велосипеди наоколо.

-Донесете ми една кофа, момчета – въздъхнал той. – И нещо за сядане…

Не че човекът бил от село, но някога се бил родил там. Отвел кравите настрана, скрил ги в храстите, клекнал и една по една криво-ляво ги издоил. Двете изпъшкали с благодарност, само третата, опърничавата, на два пъти сритала кофата. Но и тя останала доволна.

-Ей! Какво е това, бе? – завикали децата, когато видели как изпод пръстите на сержанта от кравите потекло нещо бяло и гъсто, което вдигало пара и препълвало червената найлонова кофа.

-Шшшт! Прясно мляко! – гордо прошепнал и се огледал, все пак бил на пост.

-Ами найлоновите бутилки? Тях снасят ли ги?

-Знам ли, сигурно им дават някакви пластмасови хапчета – замислил се той и им връчил кофата.

Така завършила тази необикновена история. Във вестниците, разбира се, вдигнаха шум за полицая, едни писаха, че напуснал поста си, други – че изпълнил дълга си, трети – за стачка на селскостопански работници… Но все пак не някой друг, а той се справил с изнервените говеда. Децата разплискали по пътя за вкъщи половината кофа и от паметника Цар Освободител до Университета се проточил един истински млечен път. Първият секретар на американското посолство за малко не се подхлъзнал, като се връщал от прием в Гранд хотел „София“. Но и той останал доволен, че не срещнал крави по пътя си, както несвързано разправял посланикът, когото се наложило да замести на банкета. Не че бил от село човекът, от някое ранчо де, но…

Е, това пък е съвсем друга история, кой откъде е, и ако почнем да говорим на тази тема, край няма да има. Важното е да не забравяме откъде иде млякото и да не изстива в чашата. Толкоз по този въпрос.

„Откъде идва млякото“ – Красимир Дамянов
из „Приказки за злояди деца“

редактор: Лилия Щерева

Вижте още: Защо й е на Жабата Мозък