Когато е едва на 16 години, Мартин Виниецки напуска училище и дома си и от немския град Дрезден отива да живее за постоянно в Тамера – общност, простираща се на 300 акра земя по хълмовете на югозападна Португалия. Майка му и баща му, и двамата с престижните професии на лекар и професор по математика, не приемат лесно решението му. “Бяха доста шокирани” – споделя Виниецки.

Той е роден през 1990 година, само няколко месеца след падането на Берлинската стена. Все още се усеща атмосферата на вече бившата ГДР.

Културата беше формалност, всичко се подчиняваше на облагите, които могат да се получат. Липсваше любов.

В същото време капитализмът създава система от силна икономическа несправедливост – усеща се разликата между този който получава и този който губи. Тамера изглежда като една чудесна алтернатива на отровната среда, в която Виниецки живее.

Основана от психоаналитика и социолог Диетер Дъм в Германия и после преместена в Португалия, Тамера предлага място, където човек може да се възстанови от травматични взаимоотношения. Дъм е силно повлиян от марксизма и психоанализата. Той наблюдава промените във междуличностното общуване и материалната еманципация – освобождаването от егото и насочването на колективния труд към създаването на благоприятно място за живеене. Дъм остава крайно разочарован от комуните, в които пребивава през 60-те и 70-те години, и които изглежда пресъздават същите отрицателни усещания, от които хората се опитват да избягат, а именно егоизъм, борба за власт, завист, недоверие, страх и болка. Дъм смята, че комуните са се провалили в идеята си да създадат приложим модел на ново общество. В Тамера той цели да проведе социален експеримент, който ще доведе до дълбоко междуличностно излекуване.

Експерименти като този в Тамера са обичайни за времето. Повечето от тях се провалят. Само редица от тези общества оцеляват повече от век, а те са именно онези, които се създават през 19 век – златния век на алтернативните общества. Съществуват повече от 100 такива, с над 100 000 члена. Всяко от тях иска да създаде идеалната среда на сдружението си. Доста често създаването на подобни комуни съвпада с периоди на икономически крах на държавите и възникването им идва като отговор на трудните времена, с които хората се сблъскват.

В исторически план нарастващото недоволство от индустриализацията е причина хората да се обединяват в комуни, утопични и духовни общества, да създават еко селища и да вярват в идеята за връщането към същността и към земята, за да си изградят по-силна връзка с природата. Тези общества започват с духовни и идеалистични възгледи за промяна на човешкия характер и оттам промяна в мисленето на цялото общество. Не липсва и издигането на подобни общности в култ, което пък е причина за общественото недоверие и негативизъм.

Човекът е социално животно и като такова живее и се развива най-добре в подобна среда. Според социолози “племенните” форми на обединение имат повече бъдеще в модерното ни общество. Малките групи, в които грижата един за друг е по-очевидна и явна, са по-предпочитани.

Антропологът Робин Дънбар твърди, че през живота си човек изгражда не повече от 150 стабилни взаимоотношения с други хора, от което става ясно, че животът в малка общност не е нещо необичайно. От тази гледна точка дори напротив – може да се смята, че модерното общество е извън нормите. Все пак за близо 3 милиона години племенните общества са просъществували.

Защо тогава утопичните общности толкова лесно и бързо се разпадат? Преднамереното създаване на подобни общности не се различава по положени усилия от всяко друго действие, което обединява група хора. Близо 90 % от стартиращите нов бизнес претърпяват неуспех. Близо 90 % от компаниите, вписани през 1955 година, вече не съществуват, а средния живот на една фирма е около 15 години. Можем ли тогава да очакваме общностите да продължат делото си по-дълго време? И ако те не успяват, как да се поучим от грешките им? Кои са основните причини за неуспехите?

Иронията се състои в това, че тези общности не използват организационните модели, разпространени в социума, от който се опитват да избягат. Именно тези модели биха помогнали за повече гъвкавост и устойчивост.

Заразена с малария вода, подвеждащи предсказания, липса на достъп до чиста питейна вода, липса на медицинска грижа, бедна за отглеждане на реколта почва – всички тези и още много фактори изострят чувствителността на членовете на подобни общности. Но по-близки до същността им са тези дразнители, които влияят на всяка друга организация в днешно време – капиталови ограничения, стрес, спорове относно частна собственост, слабо звено за помощ при конфликтни ситуации, проблеми на организационно ниво, недостиг на умения, ниска репутация, неуспешно привличане на нови кадри и минимална полза за следващите поколения.

Социалният реформатор Робърт Оуен създава през 1825 година на площ от 20 000 акра нов вид общност, която има за цел да се разпространи по целия свят. Оуен предлага вижданията си  за нов морал и универсална рецепта за нестихващо щастие. Той желае да усъвършенства характера на хората в общността си чрез грижа за околната среда, чрез образование и чрез премахване на частната собственост. Но провалът идва от неопитността на 800-те жители на селището. Само 140 от тях били работоспособни, а едва 36 имали опит в земеделието. Общността е твърде неорганизирана и приема свободно хора, които нямат нужните умения, но желаят да се възползват от облагите й. Макар да има чудесна идея за своето утопично общество, на практика не успява да изгради мечтата си. Именно малките детайли и липсата на опит в организирането го спират.

Много общности се сблъскват с този проблем. Мечтатели, скиталци и търсещи в нуждата си да принадлежат към определена група, нуждаещите се и тези изпаднали в беда, егоцентриците и жадните за власт са опасна смесица от членове на подобна общност. Ясен е сблъсъкът между мечтите на мечтателя и реалната практическа част, в която освен да мечтае, е необходимо да поеме в ръцете си радикалната промяна в начина си на живот, като примерно започне да се занимава с фермерство. Жена, която е била член на комуна, споделя:

Да се върнем към корените беше нашето разбиране за промяна, неуязвима от устоите на обществото. Ние живеехме извън правилата и пределите, в които другите изглеждаха закотвени. Вярвахме, че ако живеем с тази алтернатива, можем да спрем войната, да работим за социална справедливост, докато в същото време се учим как да обработваме земята и изграждаме колектива си.

“Никой не работи толкова усилено само за да си прави експерименти.” – споделя тя за живота си в комуната, където е оформяла бали със слама, разбивала е масло, карала трактор, цепела дърва, пекла хляб и се грижела за децата, животните и останалите, с които е живеела.

Известен джаз певец пък живее и работи в духовно-артистично еко общество в Италия. Споделя, че успехът на комуната, в която е бил, се дължи на отдаването на работата.

Там не е просто място, където се събират мечтатели.

Там се опитват да запазят божествената искра във всеки един, но в същото време насочват голяма част от усилията си на организационно ниво и си изграждат успешна стратегия за осъществяване на практическата част от целия процес.

Но дори и най-добрата организация не помага да се избегне критиката към издигането в култ на “връщането към корените”. Бронсън Олкът създава експериментална общност през XIX век. Тя е с фермерска насоченост, повлияна от трансцедентални идеи. За да се откъсне от цивилизованият свят, Олкът предлага да се премахне частната собственост. Но заради това, че иска общността му да си е самодостатъчна, се проваля, като не желае да получава помощ отвън или да разчита на такава. Само седем месеца по-късно общността се разпада.

Нара Пайс, бразилски ИТ специалист, става жител на еко селище, когато заживява в комуна в Шотландия – една от най-успешните общности, която съществува от 1972 година. Днес тази общност е пример за екологично строителство, със соларни и вятърни системи за енергия. Нужни са били две десетилетия, за да преодолее селището основните препятствия по пътя на развитието си. Днес 60 % от приходите там идват от уоркшопи и събития. Много хора, които живеят там,все още разчитат на държавата, за да преживяват. Възможностите са ограничени – има храна и подслон за всички, но няма пари за допълнителни удобства.

Примерът посочва, че много от тези общности просъществуват заради щедростта на дарители и благотворители, филантропи, а първоначалният капитал идва от успешните умения на харизматичните основатели. Очарователен е основателят на общност в Сао Паоло, който получава помощ от външно финансиране. С чарът си той успява да привлече дарения от елита на Бразилия, за да ги вложи в една близка до монашеския начин на живот идея. Когато общността нараства извън неговият контрол, той напуска, макар да продължава да привлича хора да посетят за кратки периоди от време мястото. Така печели допълнителни доходи за развитието на общността, а хората могат да прекарат няколко спокойни дни, като се потопят в хипи-атмосферата, почиват си, лекуват се, макар да са наясно, че духовният туризъм носи значителни средства на такива общности.

Свободният Град в Дания е създаден през 1970 година, когато хора си избират изоставени военни сгради в Копенхаген, за да създадат ново общество. Мястото се превръща в перфектна среда за развитие на сивата икономика – търгува се много с канабис. Също така се продават сувенири на туристите. Свободният Град има над половин милион посетители годишно.

Пираканга, друга духовна общност в Бразилия, също остава финансово стабилна, като печели от духовни воайори и богати бизнесмени. Мястото се посещава от туристи, за да се научат да разчитат аурата, да практикуват техники на дишане и медитация, съзнателно хранене, тълкуване на сънища, йога.

Основните доходи на подобни общности идват от туризъм, обучения, тренинги, продажба на ръчно изработени предмети и продукти от селското стопанство.

The Shakers – една от най-успешните общности в Американската история, наброява близо 6000 души в средата на 19 век. Просперитетът им се дължи на идеята за усилена работа, честност и скромност, което ги превръща в добри фермери и занаятчии. Но въпреки уменията им, имат правило да не се женят, а това подронва тяхната стабилност. Без да се възпроизвеждат, те разчитат единствено на привличане на повече хора. А безбрачието е пречка за повечето кандидати. Днес последното тяхно селище наброява двама души. За сравнение друго селище – на Амишите, които имат поне по пет деца – наброява 300 000.

Въпросът, който се прокрадва зад идеята на алтернативните на социума общества, задава Маргарет Атууд:

Какво щастие ни предлагат и каква цена трябва да платим, за да го получим?

Повечето хора се присъединяват към тези общества, за да задоволят свои емоционални нужди. Потенциалът за намиране на отговор се крие в личността на всеки един от членовете на общността – ако станеш част от групата, можеш да видиш всички светли и мрачни страни на човешката природа.

Кейт Съдърланд споделя за времето, което прекарва в комуна:

Не е утопия. То е като микровселена. Всичко, което го има в обществото, го има и там – изолация, пристрастяване, бедност, сексуални проблеми, борба за власт. Комуните са просто отражение на обществото.

Ние непрестанно разчистваме тази прекрасна градина, като изкореняваме вредното поведение и даваме превес на чувствата над правотата.

Конфликтите в една комуна не протичат по различно от детска игра. Например на едно място хората се обличат в бели дрехи, взимат пистолети, пълни с боя и започват да играят. Решаването на споровете по този начин изважда на показ тъмната страна от характера на хората, понякога подтисната от твърде спокойната атмосфера на общността.

Подобни битки с боя преборват стреса и не позволят конфликта да нарасне.

Добрата комуникация изгражда стабилност. Нещата трябва да се променят, когато работят, а не когато не вършат работа. Промяната е необходима, когато е налице “гориво” за нея. В противен случай целият механизъм се разваля.

Новосъздадените общности имат нужда от свежи идеи и свобода, а не от диктатура. Необходимо е да опитват и да преустроят себе си цялостно, като се съобразяват с променящите се нужди на останалите членове.

Предизвикателство пред общностите остават ценностите, които ще предадат на хората, които ще дойдат след тях.

Друг важен акцент е основателят да бъде заменен от друг, когато първоначалната страст и отдаденост отстъпят на уседналостта. В началото ролята на основателя като генератор на идеи, обединител, човек, който представя необикновеното си виждане за ситуацията и привлича нови последователи, е от изключително значение. Той държи групата обединена и фокусирана в общата цел.

Завършилите с крах общности могат да бъдат силен мотивиращ стимул за модерното общество. Проблемът с неравенството, премахването на робството, правото на избор на религия и идеята всеки да има достъп до образование са били тема на утопични общности, които са просъществували за кратко.  

Пътят към изграждане на нова култура често се оказва трънлив. Един от проблемите на утопичните общества, е че организационните им модели остават недообмислени и неизградени. Идеята да разчитат само на себе си ги лишава от много възможности, намиращи се извън тяхната общност. Други, за да оцелее комуната им, търсят отчаяна туристи и дарители, което пък ги отклонява от основната им идея. Съвременните общества, обединени от утопични идеи, могат да се възползват от възможностите на дигиталните технологии, които позволяват да се работи от всяка точка на света. Това намалява тежестта на физическия труд и помага да успяват да разчитат все повече на самите себе си.

Ако днешните общности бягат от култа към личността само за да се превърнат в ограден “рай” за привилегировани бохеми или търсачи на духовни истини, тогава можем да кажем, че въпреки материалния им успех, те са се провалили. Дали ще разпрострат идеите си в неизвестни досега посоки или ще продължат да се борят за социална справедливост и икономическо благополучие предстои да разберем. Обществата в сянка имат потенциала да отстояват различни ценности, но в същото време се възползват от възможностите, които обществото е изградило.

Утопичните общества са просто част от цялото, които грешно парадират, че са изолирани от света.

Автор: Алекса Клей
Източник: aeon.co
Превод: Яница Григорова
Редактор: Ана Каренина
Снимков материал: pinterest

Вижте още: Гадателките от края на 19 и началото на 20 век