Сатаната, несъмнено, винаги е бил най-добрият приятел на Църквата, защото й е създавал работа през цялото й съществуване. Фалшивата доктрина за Ада и Дявола е позволила на Протестантската и Католическата Църква да процъфтяват твърде дълго. Без Дявол, когото да сочат с пръст, ревизионистите от пътя на дясната ръка не биха имали с какво да заплашват последователите си. „Сатаната ви води в изкушение“, „Сатаната е Принцът на Злото“, „Сатаната е порочен, жесток и брутален“, предупреждават те. „Ако се поддадете на изкушенията на Дявола, непременно ще ви сполети вечно проклятие и ще горите в Ада“.

Семантичното значение на Сатана, е „противник“ или „противоположност“, или „обвинител“. Самата дума „дявол“ (devil) произлиза от индийската дума devi която означава „бог“. Сатаната представлява противоположността на всички религии, които обезсърчават и осъждат човека, заради естествените му инстинкти. Дадена му е ролята на злото, просто защото представлява плътските, земните и светските аспекти на живота.

Сатаната, главният дявол на Западния Свят, първоначално бил ангел, чийто дълг бил да докладва за човешките провинения на Бог. Едва след XIV век започват да го обрисуват като зло божество, което било отчасти човек и отчасти животно, с кози рога и копита. Преди Християнството да го нарече с имената Сатана, Луцифер и т.н., плътската страна на човешката природа била управлявана от бога, наричан тогава Дионис или Пан, обрисуван като сатир или фавн от Гърците. Първоначално Пан бил „добро момче“ и символизирал плодородие и изобилие.

Фавн от Карлос Швабе

Винаги, когато един народ преминава под нова форма на управление, героите на миналото стават злодеите на настоящето. Същото е и с религиите. Най-ранните Християни считали Езическите божества за дяволи, като използването им било „черна магия“. Чудотворните небесни събития били окачествявани като „бяла магия“ — и това била единствената разлика между двете. Старите богове не загинали — те паднали в Ада и станали дяволи. Боугъл, гоблин или багабу, използвани за плашене на деца, произлизат от славянския Bog, което означава „god“ (бог), също както и Bhaga на индийски.

Много удоволствия, които били тачени преди идването на Християнството, били заклеймени от новата религия. Не се е изисквала голяма промяна, за да се превърне рогатия и чифтокопитен Пан в най-убедителния дявол! Атрибутите на Пан били спретнато превърнати в наказуеми грехове и по такъв начин метаморфозата била пълна.

Свързването на козела с Дявола може да се открие в Християнската библия, където най-светият ден в годината, Денят на Изкуплението, бил празнуван чрез хвърляне на жребий за два „безупречни“ козела, единият посветен на Господ, а другият на Азазел. Козелът натоварен с греховете на хората, бил пропъждан в пустинята и ставал „козел отпушения“. Това е произходът на все още използвания козел в церемониите на някои ложи. Козел бил използван също и в Египет, където веднъж в годината бил принасяй в жертва на един бог.

Дяволите на човечеството са много, а произходът им, най-разнообразен. Изпълняването на Сатанински ритуал НЕ включва призоваването на демони — това се практикува само от онези, които се страхуват от самите сили, които призовават.

По общо мнение, демоните са злонамерени духове със свойството да развалят хората или събитията, с които са в съприкосновение. Гръцката дума δαιμονοζ (демон) означава дух — пазител или извор на вдъхновение и разбира се, по-късно теолозите изнамирали легион след легион от тези носители на вдъхновение и всички те били зли.

Поне отчасти, дяволите от религиите на миналото винаги са имали животински характеристики, доказателство за постоянната необходимост на човека да отрича, че той също е животно, защото по този начин надува жалкото си его до пръсване.

Свинята била презирана от евреите и египтяните. Тя била символ на боговете и богините Озирис, Фрея, Адонис, Персефона, Атис и Деметра, като била принасяна в жертва на Озирис и Луна. С течение на времето, обаче, била сведена до дявол. Финикийците почитали един бог на мухите, Баал, от който произлиза дяволът Беелзебуб. И Баал и Беелзебуб са идентични с торния бръмбар или Египетският Скарабей, който изглеждал самовъзкресяващ се, подобно на митичната птица Феникс, която възкръснала от собствената си пепел. Покрай контакта си с Персите, древните Евреи вярвали, че двете най-големи сили в света били Ахура-Мазда, богът на огъня, светлината, живота и доброто; и Ариман, змията — богът на тъмнината, разрухата, смъртта и злото. Тези и безброй други примери показват не само дяволите на човека като животни, но показват също и нуждата му да жертвопринесе първоначалните си животински богове и да ги сведе до дяволи.

По времето на Реформацията през XVI век, алхимикът д-р Йохан Фауст открил методи за призоваване на демон от Ада — Мефистофел и затова как да се сключи договор с него. Той подписал договор с кръв, за да продаде душата си на Мефистофел. В замяна на това, внезапно се подмладил. Когато дошло време да умре, Фауст се оттеглил в стаята си и се пръснал на парчета, сякаш лабораторията му се била взривила. Тази легенда е протестът на времето (XVI век) срещу науката, химията и магията.

За да станеш Сатанист не е необходимо да продаваш душата си на Дявола или да сключваш договор със Сатаната. Тази заплаха била измислена от християните, за да тероризират хората, та да не се отклоняват от стадото в кошарата. Размахвайки назидателно пръст, и с треперещи гласове, те проповядвали на своите последователи, че ако се поддадат на изкушенията на Сатаната и живеят живота си според естествените си предпочитания, те щели да си платят за греховните удоволствия като дадат душите си на Сатаната и страдат цяла вечност в Ада. Хората били подведени да вярват, че чистата душа била паспорт за вечен живот.

Благочестивите пророци научиха човека да се страхува от Сатаната. Но какво да кажем за изрази като „Богобоязлив“? Ако Бог е толкова милостив, защо трябва хората да се боят от Него? Трябва ли да вярваме, че не можем към никого да се обърнем, за да избегнем страха? Ако трябва да се страхувате, бъдете „Дяволо-боязливи“, поне за да се позабавлявате, тъй като да сте „Бого-боязливи“ означава да се самоотричате.

Тевтонската богиня на мъртвите и дъщеря на Локи била наречена с името Хел, което пък било името на един бог на изтезанието и наказанието. Още едно „L“ (hell), било прибавено с появата на книгите от Стария Завет. Пророците писали Библията, не познавали думата Ад (Hell), а използвали еврейската дума Sheol, гръцката Hades, която означава задгробния свят, също гръцката дума Tartaros, което било обителта на падналите ангели, подземният свят (вътре в земята) и еврейската Gehenna, която била долина в близост до Йерусалим, където царувал Молох и където бил изхвърлян и изгарян боклукът. Ето откъде Християнската Църква е развила представата си за „огъня“ и „сярата“ в Ада.

Протестантският и Католическият Ад е място за вечно наказание, обаче, Католиците вярват също, че има и „Чистилище“, където душите отиват за известно време и „Лимбо“ (преддверието на Ада), където отиват некръстените души. Будисткият Ад се дели на осем слоя, в първите седем от които греховете могат да се изкупят. Църквата описва Ада като място на огън и мъчения, а в Дантевия Ад и в северните страни Адът се счита за ледено студена област — един гигантски хладилник.

Въпреки всичките си заплахи за вечно проклятие и пържене на душата, християнските мисионери се натъквали на хора, които не били толкова лековерни, че да им се хващат на глупавите уловки. Удоволствието и болката, както и красотата са във въображението на индивида. Така че, когато мисионерите дръзнали да отидат до Аляска, та да предупредят ескимосите за ужасите на Ада и пламтящите езици на огненото езеро, които очакват грешниците, те нетърпеливо попитали: „Как да стигнем до там?“!

Повечето Сатанисти не възприемат Сатаната като антропоморфно същество с копита, опашка с шип и рога. Той просто представлява една сила в природата — силите на мрака, които се наричат така, само защото нито една религия не е извела тези сили вън от тъмнината. Нито пък науката е в състояние да приложи каквато и да е техническа терминология за тази сила. Това е резервоар без кран, който малцина могат да оползотворят, защото на повечето хора им липсва способността да използват инструмент без да трябва първо да го разглобяват и да лепват етикет на всяка негова част, от тези, които го карат да работи.

Непрестанната нужда за анализиране пречи на повечето хора да се възползват от този многостранен ключ към неизвестното, който Сатанистьт е избрал да нарича „Сатана“.

Сатаната като бог, полубог, личен спасител, или както и да ви се иска да го наречете, е бил измислен от създателите на всяка религия по света с една едничка цел — да контролират така наречените, порочни дейности и ситуации на човека. Следователно, всичко, което води до физическо или умствено удовлетворение, било окачествявано като „зло“ и по този начин било осигурено едно неоправдано и доживотно чувство за вина на всеки!

из „Сатанинската библия“, 1969

Вижте още: Демонът на вътрешния глас представлява едновременно висша опасност и незаменима помощ – КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ