През 1867-1869 г., когато Любен Каравелов живее в Белград и е кореспондент оттам на руски вестници, той дели обща квартира с един сърбин – Настас Петрович, който също се интересува от литература и политика. Двамата толкова много държат един на друг, че 33-годишният Каравелов решава да се ожени за сестрата на Настас, за да премине приятелството им в роднинство. Настас обаче не е особено въодушевен и му описва сестра си Наталия в твърде неласкава светлина – грозновата вдовица, че и по-възрастна от него, неука, а живее и на село.

„Нищо!“, отвръща му Каравелов и настоява на своето. И един прекрасен ден двамата приятели пристигат в село Макац, Пожаревацка околия, за да видят Наталия. Сварват я да меси хляб на двора – висока, суха, със сурови черти, с черни като смола коси. Къщата й е малка, но блести от чистота и във всяка стая ухае на билки. Посреща ги сърдечно, набързо слага трапезата, наточва им домашно червено вино и приказката потръгва. „Ето, това е жена за мен!“ – възкликва Каравелов и двамата много скоро вдигат сватба. Заедно са 12 години, до смъртта на писателя през януари 1879-а.

Съвременници твърдят, че без тази жена Каравелов едва ли би успял да разгърне толкова обширна дейност като писател, журналист, печатар, общественик и революционер. В Букурещ, където двамата се преместват да живеят, Ната или Каравелица, както всички я наричат, по цял ден върти колелото на машината, която печата „Свобода“ и „Независимост“, лепи адресите на пратките с вестници и ги носи в пощата, като едновременно с тав пазарува, готви /майсторица е на люти гювечи/, пере, чисти, и то не само на мъжа си, но и на печатарите, които живеят у дома им. На всичко отгоре прибира майката на Каравелов и едно роднинско сираче, тъй като в България няма кой да се грижи за тях.

Двамата нямат свое дете. Благодарение на Наталия Каравелов успява да вземе заем от една сръбска банка и да купи печатарската машина. Наталия бди над мъжа си като орлица и люто се кара с всеки емигрант, който се оптива да му губи времето и да му пречи да пише. Затова мнозина от сътрудниците и съратниците на Каравелов изпитват неприязън към нея – не са свикнали жена да се меси в политическите им дела. А печатарите се оплакват на мъжа й, че нищо не разбира от печатарство, но непрекъснато им дава акъл. Ната даже се опитва да разпорежда кому колк ода се плати, като мери с лакът наредените букви.

Като чува веднъж яростния скандал, който сприхавата сръбкиня вдига на мъжа си, Левски му предлага на майтап да му даде стрихнин, та да я отрови и да се отърве от нея.

А Каравелов, как се чувства той?

Той цял живот нарича Ната „мила“ и не позволява и прашинка да падне върху нея. Заради Ната влиза в лют спор с приятеля си Ботев, със Стефан Стамболов и с Никола Обретенов. Заради нея Стамболов нарича Каравелов „сръбски шпионин“.

Любен Каравелов

Когато турците обесват Левски, в българското революционно движение настъпва дълбока криза. Събуждат се старите четнически настроения, отново се възраждат очаквания за помощ отвън. Книжовник и интелектуалец по призвание, Любен Каравелов губи надежда, че българският въпрос може бързо да се реши с оръжие в ръка, и се заема да търси други пътища, за да служи на отечеството – чрез просвещение, знание, култура. Той преустановява издаването на вестник „Независимост“ – знамето на въоръжената борба, и се захваща с научнопопулярното списание „Знание“. Хъшовете са смаяни – как може да ги предаде човекът, който довчера е проповядвал, че „свободата не ще Екзарх, иска Караджата“! И как може, без знанието на Ботев, да моли сръбското правителство да му отпусне 150 жълтици помощ за в. „Знаме“?

Заклеймяват го като „предател“, „сръбски шпионин“ и „ортак на дявола“.

Най-яростни са Стамболов и Ботев. Поетът, който в стихотворението си „Делба“ възпява идейното и личното си братство с Каравелов, не може да му прости измяната. Нещо повече: и двамата със Стамболов са убедени, че наказанието за измяна на идеите е само едно – смърт. Изпълнението е възложено на младия Георги Бенковски, но за щастие той не намира у себе си сили да го направи.

В своите „Български хроники“ Стефан Цанев твърди, че и Каравелов не понасял Ботев, че неистово му завиждал за поетическия талант. В една своя статия Каравелов пише следното:

В Букурещ се е събрала тайфа… Шеф на тия чапкъни е Ботев.

Но въпреки това има един безспорен исторически факт: когато Ботевата чета поема с кораба „Радецки“ към България, сред изпращачите на влашкия бряг е и Каравелов.

В спомените си оцелелият четник Свещаров пише:

И като дойде време, за да потегли параходът, захванаха се да се прегръщат и последни целувки и да казват: „Бог да ви е на помощ“ и заплакаха. Попитах: „Кой е тоз, що плаче?“ „Той е Любен Каравелов“, ми отговориха.

Взаимоотношенията между Каравелов и Стамболов също не са еднозначни, като се има предвид, че Стамболов е искал смъртта на автора на „Българи от старо време“. След години той ще признае пред приятели, че други са разпалили конфликта между тях, опитвайки се да извлекат изгода от него. В знак на разкаяние Стамболов пише реквиемното си стихотворение „В памет на Любен Каравелов“.

Но да се върнем на Наталия.

Когато турците залавят Димитър Общи и той издава не само Левски, а и Каравелов като предстедател на революционния комитет в Букурещ, Каравелов бяга в Белград, а Наталия изнася част от архива и го укрива в дома на сънародника си Васа Живанович в сръбското консулство в Румъния. Но неговият шурей докопва архива и го продава на един турски шпионин в Букурещ. Причината за това предателство са многобройните тежки дългове, натрупани от Джуро на комар. Като научава това, Стамболов изпада в бяс и по-късно, след смъртта на Каравелов и след участието на Ната в бунта на русофилите през 1886 г., вече в качеството си на министър-предстедател той екстрадира вдовицата от България и спира пенсията й от 50 лева.

Защо архивът е у Ната? Не е ли безотговорна постъпката на Каравелов, един професионален революционер, да го остави в ръцете на жена си?

Безотговорна е, разбира се. Левски е осъден и обесен точно заради уликите, които турците намират срещу него в този архив.

Когато се създава Вторият революционен комитет, Ботев влиза в люта разпра с Каравелов заради изчезналия архив. По този повод той пише на своя приятел Драсов:

Този архив може да отиде в ръцете на турците.

Не случайно и Левски в едно от своите писма се оплаква:

Каравелов може да ме предаде един ден!

последната снимка на Любен Каравелов

След смъртта на Каравелов през 1879 г. Ната го погребва до гроба на Стефан Караджа и до края на живота си говори с огромно уважение за него.

Заедно със Захари Стоянов тя издава пълните му съчинения в 8 тома.

Междувременно се захваща с търговия в Русе. Началният й капитал е само 60 дуката, но тя живее изключително скромно – така, както е свикнала сред хъшовете в Букурещ.

По-голямата част от богатството си тя завещава на племенниците си Лора и Виола – дъщери на премиера Петко Каравелов. Умира през 1915 г. в чешкия курорт Мариенбад, където е на лечение.

Из „Големите любови на българските поети и писатели“, Венелин Митев

Вижте още: Безумната любов на ЯВОРОВ