Ще се върна след малко, каза,

и остави вратата отворена.

Вечерта беше специална за нас,

върху печката къкреше заек,

беше нарязала лук, кръгчета моркови

и скилидки чесън.

Не си взе връхната дреха,

не сложи червило, не питах

къде отива.

Тя е такава.

Никога не е имала точна представа

за времето, закъснява за срещи, просто

така каза онази вечер –

Ще се върна след малко,

и дори не затвори вратата.

Шест години след тази вечер

я срещам на друга улица,

и ми се струва уплашена,

като някой, който се сеща,

че е забравил ютията включена

или нещо такова…

Изключи ли печката, пита тя.

Още не съм, казвам,

тези зайци са доста жилави…

Вижте още: Добрите хора лесно се обичат, магията е да обичаш лошите – КАМЕЛИЯ КОНДОВА