Любовта има нужда от грижа. От внимание. От разбиране.

От това да я завиеш през нощта, да я изпратиш на работа с целувка, да я зарадваш с мила дума.

Иска да й изгладиш премяната, за да е гиздава и да сготвиш топла вечеря да я нахраниш.

Иска да й изхвърлиш страховете, за да освободиш място за смеха.

Иска да знаеш как си пие кафето и да разпознаваш видовете й усмивки.

Иска да я държиш здраво за ръка, когато залита в собствената си несигурност.

И да й имаш вяра повече, отколкото на Бога, на който се молиш в църквите и джамиите.

Жадува свободата си, да я поделяте без да й слагате граници и да й спирате полета.

Иска вярност и отдаденост, иска само в едни очи като се оглежда, да се вижда. Само двама да свързва и да им подарява вълшебството си. 

Не й трябва лукс, не ще палати, нито показност. Простичкото й стига.

Истинското – присъствието и уюта. Отвсякъде дом си прави щом се е родила в сърцата.

За да порасне, иска грижа. Както цветето – вода. Да се полива. И да цъфти красива. 

из „Гласове в тихото“

илюстрации: ©ANNA O.

редактор: Лилия Щерева