Циничен простак и едновременно с това гений, Чарлз Буковски е вероятно една от най-скандалните личности в литературния свят от средата до края на миналия век. За периода, в който твори, неведнъж бива отхвърлян от критиците и цензуриран безобразно от издателите.

Текстовете му са пълни с горчилка и цинизъм. Черноработник, пияница, женкар… и един от най-умните писатели на 20 век.

Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват.

Ако успееш да измамиш някой, не си мисли, че този човек е глупак. Знай, че този човек ти е гласувал по-голямо доверие отколкото си заслужавал.

Съвременното общество е създало хора от нов тип, които се хранят едни с други.

Няма нищо по-лошо от това жена ти да те остави, когато си беден. Тогава няма нищо за пиене и нищо за правене – само голи стени, които да гледаш вторачено и да мислиш. Такова е отмъщението на жените, но тях също ги боли. Или поне така ми се иска.

След като жената се обърне срещу теб, всичко е загубено. Понякога наистина те обичат, но после нещо се обръща в тях. Тогава могат да те видят как умираш  в канавката, блъснат от някоя кола, и няма да ти помогнат, а ще се изплюят върху теб.

Кога свършва любовта, знаеш ли? Тогава, когато кажеш „свърши“, а в сърцето не почувстваш болка.

На жените никога не им трябва благоразумие, единственото, което искат, е да си отмъстят емоционално на някого, за когото им пука прекалено много.

Това, което има най-голямо значение, е колко добре ходиш през огъня.

Болката е странно нещо. Котка убива птица, блъскат се коли, запалва се къща… Болката пристига изведнъж. Бам, и вече не можеш да се отървеш от нея. Болката е истинска. А в очите на останалите ти си глупак. Все едно изведнъж си се превърнал в идиот. Болката не се лекува, освен ако не познаваш някой, който знае как се чувстваш и как да ти помогне.

Любовта е форма на предразсъдък. Човек обича онова, от което се нуждае, онова, което го кара да се чувства добре, човек обича също и това, което му е лесно и удобно. Как можеш да кажеш, че обичаш един човек, когато на света има още десет хиляди други, които би обичала повече от него, ако бе имала шанса да ги срещнеш? Само че никога няма да ги срещнеш.

Мъртвите са лесни за откриване – навсякъде около нас са; трудно е да се открият живите. Обърнете внимание на първия човек, с който се разминете по тротоара – светлината е напуснала очите му, походката е недодялана, груба, грозна; дори и косата му, като че ли расте някак изкуствено. Съществуват още много признаци за смъртта – едно от тях е чувството за радиация; мъртъвците изхвърлят лъчения, смрад от една мъртва душа, която може да те накара да си върнеш обяда, ако твърде дълго я поглъщаш.

Хората без морал често се смятаха за по-свободни, но най-често просто бяха лишени от способността да чувстват и да обичат. Така прегръщаха свободния секс. Мъртви, които чукат други мъртви. В тяхната игра нямаше риск или хумор – бяха трупове, които чукат други трупове. Моралът ограничава, но той все пак се основава на някакъв човешки опит, който се предава през вековете. Някои от моралните закони са поробвали хората във фабриките, в църквите и държавата. Но други закони просто са проява на здрав разум. Животът е като градина, пълна с отровни плодове и ядивни плодове. Човек трябва да се научи кои да бере и да яде и кои да не пипа.

Разберете ме. Не съм от този свят. Имам си лудост, аз живея в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа.

Среднощните алкохолици из цяла Америка се взираха невиждащи в стените, отказали се окончателно от всякаква борба. Не е нужно да си алкохолик, за да бъдеш наранен, да бъдеш смачкан от една жена, но би могъл да бъдеш наранен и именно поради това да се превърнеш в алкохолик. Може за известно време да си мислиш, особено когато си млад, че късметът те съпътства и понякога това дори е вярно. Но после се оказва, че действат какви ли не условности и закони, за които ти не си знаел нищо, когато си си въобразявал, че за теб нещата се развиват добре. И една нощ, една гореща лятна нощ в четвъртък, алкохоликът ставаш ти, ти си този, озовал се сам в евтина стая под наем и без значение колко пъти си се озовавал там преди, тази мисъл не те утешава, а дори те кара да се чувстваш още по-зле, защото вече си си мислел, че това не би могло да ти се случи никога отново. И можеш да направиш само едно – да запалиш нова цигара, да си налееш още едно питие, да се огледаш дали иззад олющените тапети не те наблюдават чужди очи. Заради нещата, които мъжете и жените си причиняват взаимно… и които са извън границите на човешкото разбиране.

Няма такова нещо като красота, особено в човешкото лице … това, което наричаме физиономия. Всичко това е математическо и въображаемо подреждане на черти. Сякаш, ако носът не изпъква твърде много, страните на лицето са пропорционални и в крак с модата; ако меките части на ушите не са достатъчно големи, ако косата е твърде дълга … Това е някакъв обобщителен мираж. Хората считат дадени физиономии за красиви, но всъщност в крайна сметка те не са. Това е нулево математическо уравнение. „Истинската красота“ идва, съвсем естествено, от характера. А не в зависимост от начина, по който веждите са оформени. Та, относно многото жени, за които са ми казвали, че са красиви … по дяволите, гледайки ги е все едно да гледаш в чиния със супа. Няма такова нещо като грозота. Уродливост има, но повърхностна „грозота“ не съществува. Казах.

Каквото и да дадеш на човешкия род, той ще го издере, разкъса и осере.

Не мразя хората, просто се чувствам добре, когато не са около мен.

Когато човек пие, понякога не разсъждава особено трезво.

Никога не съм бил самотен. Стоял съм в една стая, изпитвайки самоубийствени пориви. Бил съм депресиран. Чувствал съм се ужасно – ама ужасно извън всякакви общоприети представи – но никога не съм чувствал, че друг човек би могъл да влезе в тази стая и да излекува това, което ме мъчи..или че определен брой хора могат да влязат в тази стая и да променят нещо. С други думи, самотата е нещо, което никога не ме е притеснявало, защото аз винаги съм имал онази особена краста да бъда сам. Случвало се е на партита или на стадиони, пълни с ликуващи хора, да изпитам самота. Тук ще цитирам Ибсен: „Най-силните хора са най-самотни“. Никога не съм си мислил – „Ех сега ако дойде една красива блондинка и ме изчука, да потърка топките ми и ще се почувствам много добре“. Не, това няма да помогне. Знаете как мисли масата – „Уау, днес е петък вечер, какво ще правим. Няма просто да стоим тук, нали?“ Всъщност, да, ще стоя. Защото навън реално няма нищо. Това е пълна глупост. Глупави хора се смесват с други глупави хора. Да ги оставим да глупеят заедно. Никога не ме е тормозела нуждата да се хвърля във вечерта. Аз се криех в баровете, защото не исках да се крия във фабриките. Това е всичко. Съжалявам за всички тези милиони хора, но аз никога не съм бил самотен. Аз харесвам себе си. Аз съм най-добрата форма за развлечение, с която разполагам. Да пием още вино!

Независимо дали си актьор, домакиня, нещо си… трябва да правиш големи паузи между периодите, в които си най-деен – време, когато не правиш абсолютно нищо. Просто лежиш в леглото си и зяпаш тавана. Това е много, много важно… просто да не правиш нищо – това е изключително важно. Ала колко от хората в това модерно общество го правят? Съвсем малко. Ето защо са тотално откачени, фрустрирани, изпълнени с гняв и омраза.

редактор: Сияна Велева

Още от Чарлз Буковски: Мисля, че трябва да знаеш какво е да гладуваш четири-пет дни