Аз определям лидерството като преднамерено оказване на специално влияние върху група хора, за да бъдат насочени те към дългосрочни полезни цели, чието изпълнение води до задаволяване на реалните им нужди.

Много хора свързват оказването на влияние със силата. За тях силният лидер до такава степен завладява умовете на хората, че те го седват безропотно.

Аз обаче се съмнявам дали може да се разчита на т.нар. „силен лидер“ да подбере дългосрочни полезни цели. Човек, който смята силата за задължително условие на лидерството, в повечето случаи ще предпочете краткосрочни цели, насочени към подхранване на собствената му мания за величие.

И така, какво мотивира добрия лидер, ако не силата? Моят отговор е: „Любовта“.

Любовта, защото лидерът не се занимава с железария, като механика, нито с идеи, като философа, а с хора.

Властващите лидери, каквито са много от лидерите в съвременното общество, общуват с останалите, изхождайки от собственото Аз. Целта им е да си осигурят влияние или популярност, бидейки неуязвими. 

Даващите любов, ако мога да се изразя така, правят обратното – те обслужат нуждите на групата и по този начин се излагат на опасността да бъдат отхвърлени.

Любов е когато командирът рискува живота си заради своите войници.

Любов е, когато главният изпълнителен директор на корпорацията усъвършенства нормите на техниката за безопасност във фабриките си.

Любов е, когато натовареният с работа лекар отделя от ценното си време, за да се грижи за детето на съседите, което е с увреждане.

Любовта е практична.

Само лидерът, който дарява любов, ще спечели уважение.

Любовта естествено е и високорискова форма на лидерство.

Когато обичаш истински, било то брачния си партньор, децата си или своите служители, трябва да приемеш вероятността да бъдеш наранен. 

За мен е от съществено значение фактът, че човекът, когото поставям на първо място сред всички лидери, е бил сполетян от подобна съдба, превръщайки се в „презрян и отхвърлен от човеците, човек на скърби и навикнал на печал“.

И все пак кой човек повече от НЕГО е осъществил дълготрайни полезни цели и е задоволил реалните нужди на човечеството? Никой.

Две хиляди години след смъртта и възкресението му, Той има далеч повече последователи от който и да било друг политически лидер. Следователно, когато казва „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“, аз лично приемам сериозно думите му.

автор: д-р Джон Хагай, основател и президент на Института за обечуние на лидери „Хагай“

Вижте още: Бъди себе си и преди всичко не се преструвай, че обичаш – МАКС ЕРМАН