„Горивото на бъдещето“ е новата енергия, позволяваща да светят лампи, да работят мотори и да се движат коли, и използвана, също така, при свръхмодерните ядрени бомби. За произвеждането му се използват зарядът на душите, които след смъртта биват улавяни от специални „каптажи“ и вкарвани в батерии. 

Как ще реагирате, ако разберете, че жената, обичана от вас, ще оживее под формата на 100 ватова крушка, а старият ви съсед, който е участник в съпротивата, задвижва мотора на вашата кола?

Едва след като прочетете финалния ред на романа „Зарядът на душата“ на френския писател Ромен Гари, бихте могли да се замислите върху проблемите, които той поставя някак мимоходом – проблеми, в които се преплитат техниката, технологията и идеологията, обслужващи бясната надпревара за постижения, за непрекъснат растеж и за поробване на духа.

Думата „душа“ е излязла от употреба. Ако трябва да дам определение на душата, бих казал, че за мен тя е мобилизиращото начало и по-точно, тя е представата, която човек си създава за самия себе си, за своето достойнство и за своята „чест“ – още една дума, станала табу.

Колкото до душата… през шейсетте години, най-големият принос, който един ядрен физик би могъл да направи за човечеството, бе да се въздържа от всякакъв принос.

Творческата енергия се пръска в различни форми и се израява в зависимост от природата на мозъка, който тя използваше, за да се изрази. Невъзможно е да не й се подчиниш. Не съществува виновна наука, не би могло да има такава наука. Вагнер не е по-отговорен за това, което бяха сторили нацистите, отколкото Айнщайн или Нилс Бор, когато перверзността на разума си бе послужила с теориите им, за да създаде оръжия за унищожаване.

Паскал, Ларошфуко, Камю никога не са имали за разрешаване научен проблем. Те не знаят дори какво е изчерпване на ресурсите, на суровините, на източниците на енергия. Те се реят в стиха, в моралното извисяване. Главите им стоят високо над всичко това. Сякаш изобщо не се досещат, че има абсолютно противоречие между нуждите на материалното оцеляване на човечеството и изисканата грижа за нашите духовни наслади.

Пикасо. Какво би останало от света, ако този съзидателен и заедно с това разрушителен гений принадлежеше на ядрен физик?

В природата на човешкия гений е да търси. Стремежът, преследването на възможното, желанието да отиваш все по-напред. Когато ти се стори, че си отишъл твърде напред, това означава само, че не си отишъл достатъчно напред. Приключението трябва да се доведе докрай.

Източниците на неограничена сила са почти винаги източници на катастрофа… Винаги трябва да се познават границите на възможното. Не за да спираш, а за да опиташ невъзможното в най-добрите условия.

Щастието на двама изисква едно много рядко качество на непознаване и на взаимно неразбиране, така че прекрасният образ, който всеки бе сътворил за другия, да остане непокътнат, като в началото на любовта.

Когато човек остарява, всяка сутрин се събужда с усещането, че парното не работи.

Вижте още: Да обичаш някого, означава да обичаш неговото щастие – ФРАНСОАЗ САГАН