Любовта е преклонение, обожание, прослава, поглед към небето. Тя не е бинт за гнойна рана.

Онези, които говорят най-невежествено за любовта, са хората, които никога не са я изпитали.

Те сваряват разреден бульон от състрадание, съчувствие, презрение и безразличие, и го наричат любов.

Ако узнаеш какво значи да обичаш, да изпитваш всеотдайна страст към най-възвишеното, – не си способен на нищо по-малко.

Когато се възхищаваш от нещо, реакцията ти е само една дума – „Да“. Това е реакция на утвърждаване, приемане, знак на признателност.

И това „да“ е нещо повече от реакция на нещото, което я е предизвикало, то е „Амин“ към целия живот, към света, в който това нещо съществува, към мисълта, която го е създала, към себе си, защото си способен да го видиш.

Но способността да кажеш „да“ или „не“ е същност на притежанието. Тя е твоето притежание на собственото ти аз. С други думи, тя е твоята душа.

Душата ти има една-единствена основна функция – способността да оценява. „Да“ или „не“, „желая“ или „не желая“.

Не можеш да кажеш „да“ без да кажеш „аз“.

Няма утвърждаване без човек, който да утвърждава.

В този смисъл всичко, на което даряваш обичта си, е твое.

Прочетете още: Няма друг стандарт за лично достойнство, освен независимостта – АЙН РАНД