Понякога Бог говори тихо през устата на Петър Мамонов. Той е руски рок-музикант, артист, поет, писател, лектор за вредите от алкохолизма, духовен наставник…Многоцветната му личност се изразява чрез различни инструментариуми, но винаги е неочакван и мъдър едновременно.

Никого не одобрявам и никого не порицавам, аз също имам неща, които са ми заседнали на гърлото, имам моята си мръсотия. Ако успея да разчистя на този свят малко място за себе си, ще е достатъчно. Спаси себе си и това, което ти е достатъчно.

Любовта не е чувство, тя е добродетел. Тя се измерва с доброто, което правим, независимо от възвращаемостта. Когато го правиш просто така. Дай място на бабата в метрото. Не е нужно да й съчувствате, просто действайте. Действайте!

Всеки срещнат по пътя ти човек е ангел. Той ти е помощник и си го срещнал не напразно. Той или те изпитва, или те обича. Друго не ни е дадено.

Имах такъв случай в младостта си – пихме с приятел и се разделихме късно. На сутринта звъня да питам как е стигнал. Отговарят ми, че е паднал под влака, отрязали са му и двата крака. Беда непоносима, нали така? Отидох при него в болницата, той ми казва: «На теб ти е добре, а аз ето…» — и отметна одеялото, … ужас! Беше горд човек. А стана най-скромният и весел. Сложи си протези. Има жена и четири деца, стана детски писател, залят е с щастие до ушите. Ето как Бог изцелява с физически болести! Вероятно, ако не се беше случило с човека това нещастие, щеше да продължава да е горделив — и щеше да изсъхне като коричка. Ето един труден за преживяване, но най-близък път към духовното пречистване. Нужно е всяка минута да търсим поуката, всяка минута да мислим какво ще кажем. И да градим, да съзидаваме.

Животът понякога ни бие, но тези удари са лекарство. „Наказание“ иде от думата „наказ“. А наказ на староруски е урок, учение. Бог ни учи като грижовен баща. Поставя малкия си син в ъгъла, за да не прави лоши неща следващия път. Детето се дърпа, а бащата го държи за ръка, за да не падне под трамвая. Так и Бог. Изкушенията са изпит. А защо ни е изпит? За да го издържим. В тези изпитания ставаме все по-чисти и по-чисти. Трябва да понасяме скърбите безропотно, без въпроса „защо?“. Това е нашият път.

Истинският смисъл на живота е любовта.

Как стигнах до вярата? Умирах, загивах, бях на ръба, прииска ми се да живея. Дойде ми акълът. Почнах да спасявам себе си. Първо тялото си. После се замислих за душата. И се оказа доста сложно, защото трябва да преодолееш себе си – кипят бури и страсти – ужас, помощ! Тогава се молех: „Господи, помилуй!”. Помага. Не помня за миналото си нищо, освен това, че бях пълен идиот. Устремен съм напред. Пред мен е вечността. През живота си създаваме доброто и лошото. На лицето ми са изписани всичките мои пороци, радости и тъги. И лицата ни, и телата ни – сътворени са според живота ни. Духът твори своята форма. Пияницата има цироза на черния дроб – какво е това, Бог ли го е наказал? Сам човекът си го е избрал! Ако пиех през цялото време, досега да съм умрял. Слава Богу, разбрах, че трябва да спра. Заради пиянството си, пропилях 10-20 години живот. Но важното е, че разбрах!

Защо живеем? Дълги години нямах отговор на този въпрос, даже го избягвах. Живеех нехайно, само за удоволствие – пиех, биех се, мислех: „Аз съм най-важният“. А истинският смисъл на живота е да обичаш. Това означава да се жертваш, а да се жертваш означава да даваш.

 Мислим си: за добрите дела има време – утре, вдругиден… А ако умреш тази нощ? Какво ще правиш в четвъртък, ако умреш в сряда?

Това, което минава отвъд, е молитвата. Когато умирам, не ми трябват разкошен дъбов ковчег и цветя. Приятели, молете се за мен, защото съм живял доста разнообразен живот.
Молитвата е важна и приживе. Самата дума „благодаря“ — вече е молитва. 

Господ не е злобничък чичко с пръчка в ръка, който седи върху облака и брои простъпките ни, не! Той ни обича повече от мама, повече от всички взети заедно. И ако ни се дават някакви трагични обстоятелства, значи те са нужни на душата ни. Припомнете си живота си в моменти, когато ви е било тежко и трудно – най-яко е тогава! Някога ми просветна една мисъл: колкото са по-лоши условията, толкова са по-добри котките. Ето така стоят нещата…

Ковчегът няма джобове. Каквото си събрал в душата си, с това ще си отидеш. Човекът има начало, но няма край. Схващате ли колко интересно е това?

Би било необходимо за всички нас най-вече, да се научим да казваме на себе си „не“.

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: Когато се опитваш да завоюваш някого, помисли дали ще можеш да го задържиш – МИХАИЛ ЛИТВАК

Магическата дума е „НЕ“ , а не „моля“ – НАТАЛИЯ ГРЕЙС

Ако знаете колко приятели, които водеха здравословен начин на живот, погребах – СВЕТЛАНА КАЗИНА