ПО СЛЕДАТА

Случва се да пробие някой човек пъртина в дълбокия сняг и се окаже после, че ненапразно се е мъчил. По неговата следа мине с благодарност друг, сетне трети, четвърти, а после, току-виж, узнали за новата пътека и тъй, благодарение на един човек, се очертава път за през цялата зима.
Но случва се, пробие пъртина някой човек и следата тъй си и остане, никой вече не мине по нея и виелицата така я затрупа, че никаква диря не остава.
Такава е съдбата на всички ни по тая земя: понякога се трудим еднакво, но щастието ни е различно.

РАЖДАНЕТО НА ПРЕКРАСНОТО

Без тор не можеш да отгледаш роза, но все пак поетът ще прославя розата, а не тора. Трябва да показваме самата роза и да оставим малко тор, угнил, примесен със слама, за да покажем наред с красотата полезното, наред с красотата – и необходимостта, от която тя се е породила.

ЗРЕЛОСТ

Мисля си, че сигурно човек трябва много дълго време да расте нагоре, за да придобие способността да се вижда не в себе си, а отделно, отстрана, сякаш е узрял и е излязъл вън от себе си.

НАЙ-ТРУДНОТО

Думите, че по-скоро камила може да мине през иглени уши, отколкото богаташ да влезе в царството небесно, се отнасят към всеки творец на културата: да създадеш нещо – значи да отдадеш себе си и тъкмо това е най-трудното.

РАЖДАНЕТО Н МИСЪЛТА

Дълго време от живота ми попадаха в мен куршумчета и сачмички, отнякъде си – в душата ми, и от тях оставаха ранички. И чак когато животът взе да залязва, тези безбройни ранички почнаха да заздравяват.
Където е имало раничка-пониква мисъл.

ПЪТ КЪМ ПРИЯТЕЛЯ

Приятелю мой! Не се страхувай от мисълта, която те гложди и не те оставя да спиш. Не спи! И нека тази мисъл да гложди душата ти до дъно. Търпи! Гложденето има край.
Ти скоро ще почувстваш, че от душата ти има изход към душата на друг човек и че онова, което става тази нощ с твоята душа, проправя път от теб към другия, за да сте заедно.

Струва ми се, че поезията е най-важната душевна сила, която формира личността, и е свойствена на повечето хора, и всеки от тях би могъл да стане поет в работата, която му е по сърце.

Може би онова, което наричаме “поезия”, е образ на нашето лично поведение, освобождаващ творческата ни сила.

Вниманието е основният заряден орган за душата – за всяка душа едновременно: и за великата, и за малката.

Невъзможно е да се освободи вътрешната душевна сила на човека с някакво действие отвън.

Въздържай се да мислиш без участието на сърцето.

Бракът е средството да се спасиш от страстта в любовта.

Свободната любов без обети и клетви е възможна само между равни, за неравните е предвиден бракът като неподвижна форма.

В любовта можеш да стигнеш до където си искаш, всичко ще ти се прости – само не и навикът.

Началото на любовта е във вниманието, после – в избора, а после – в постижението.

Мирът на земята е възможен само при определено хармонично съотношение на душата с разума. Господството на разума води до гола техника и до война.

Въздържай се да мислиш без участието на сърцето.

Да обичаш врага си значи да се бориш с неговата зла обсебеност, да се бориш за пленения от злото човек.

Да, необходимо ни е щастие, обаче какво? Има щастие случайно – Господ да му е на помощ. Но би ни се искало щастието да идва като заслуга.

Дребните проблеми в човешкия живот се преодоляват с великодушие.

Мислите също се раждат както децата и те също трябва да бъдат дълго износвани, преди да бъдат пуснати на белия свят.

Морализирането – това е творчеството на бездарните хора.

Не е страшно, ако те съдят, страшно е, ако при всеобщия смях те и оправдаят!

Някои хора, да ги наречем делови, намират мотиви за своите действия непосредствено в живота, а други, мечтатели, се ръководят в постъпките си от мотиви, пречупени през тяхната душа.

Хората са се научили да се ползват от всичко, само не и от свободата си. Може би да се бориш с нуждата и крайната необходимост е доста по-лесно, отколкото със свободата. В нужда хората се закаляват и живеят с мечти за свободата. Но ето, че идва свободата и хората не знаят какво да правят с нея.

Трябва да мечтаем колкото се може повече и колкото се може по-силно, за да може бъдещето да се превърне в настояще.

Средното си образование Михаил Пришвин /1873-1954/получава в реалното училище в Тюмен. Висшето си образование завършва в Рижкия политехникум на град Рига. За революционна дейност е арестуван през 1897 г. След това завършва допълнително агрономство в Лайпцигския университет през 1902 г. Завръща се в Русия и работи като агроном, като публикува редица книги и статии за селското стопанство. Неудовлетворен от професията си заминава на север, където записва легенди, приказки и народни думи. Тук започва и неговата писателска биография.

редактор: Андрей Митев

Вижте още: МИХАИЛ БУЛГАКОВ: Гаден тип