Най-известният полски поет-романтик, мистик, публицист умира на 24 декември 1798 г.

КЪМ САМОТАТА

превод: Дора Габе

Във твойте морски глъбини, о самота,
потапям свойто озноено тяло.
С каква наслада спущам се в света
на хладни, непроникнати кристали!

И тъна. Всмуквам се във мислите, над тях
и с тях като вълни играя,
доде изстинал, морен, бренен прах,
заспя за миг дълбоко във безкрая.

Стихийо моя! в ясните води намира
сърцето радост, разума прибуля мрак.
Защо тогава като птица-риба пак
на въздух се изтръгвам, с поглед слънце диря!

И долу без топлик, и горе без отмора,
еднакво съм изгнанник тук и на простора!

Адам Мицкевич оставя огромно и разнообразно литературно наследство, включително лирика, епични поеми, драми, публицистика, множество недовършени произведения. След първите стихове, написани в духа на класицизма, издава сборника „Поезия”, с който поставя началото на полския романтизъм. В неговите стихове се размиват строгите граници между жанровете, като се се използва поетиката на притчите и баладите.

Творчеството на Мицкевич оказва значително влияние върху полската култура – общественото съзнание, литература и изкуство. В продължение на два века то е постоянен елемент от литературното образование и патриотичното възпитание. Литературата на 19 и 20 в. е пълна с метафори, цитати и алюзии на негови проиведения.

Творчеството на Мицкевич е източник на вдъхновение за много живописци, графици и композитори. Самият той като поет-прорицател става тема на многобройни портрети и рисунки. Най-известните паметници на поета се намират във Варшава, Краков, Париж. Голямо влияние върху обществото оказват неговите философски и обществени възгледи, а произведенията му са превеждани на повече от 20 езика.

Вижте още: ГУ ЧЪН: Лъчите на детството