.

В живота на жената не може да има по-голямо унижение от това да се отдаде на мъж, недостоен за любовта й; порядъчната жена никога няма да прости това нито на себе си, нито на него.

Всяка материя има своя граница на издръжливост, водата има своя точка на кипене, металите – точка на топене, на този неотменим закон е подвластна и човешката душа. Радостта може да достигне такъв предел, когато не се чувства вече и най-малката искрица радост, така е и с болката, отчаянието, унинието, отвращението и страха. Преситена докрай, душата не поема нито капка повече от света.

Доверие се гради цял живот, а се губи за миг. Повторно възстановеното доверие винаги носи белезите от някаква загуба.

Няма нищо по отмъстително, нищо по-подло от малък свят, който иска да стане голям.

Много често в основата на човешката лошотия стои слабостта. Слабият човек е жесток.

Най-големият страхливец става звяр, щом почувства зад себе си някаква сила.

Млад мъж е този, когото жената може да направи щастлив или нещастен, стар мъж е този, когото вече не може да направи нещастен.

За силата на страстта винаги се съди по безразсъдството, което проявяваме в нейно име.

Страстта е способна на много неща. Тя може да пробуди у човека небивала свръхчовешка енергия. Тя може със своя неотслабващ натиск да извлече титанични сили дори и от най-уравновесената душа.

Емоционалните хора не са много наблюдателни; щастливите са лоши психолози. Само неспокойният напряга сетивата си до краен предел, инстинктът за опасността изостря още повече естествените му умствени способности.

Да се доверяваш е винаги опасно, защото споделиш ли някоя тайна с чужд човек, бариерата между вас е премахната. Лишаваш се от нещо и по този начин му даваш известно предимство.

Празнословието, лъжата, шикалкавенето са едни от най-противните черти на човешкия характер. Може би затова не понасям политиците.

В понятието „свобода“ влиза и свободата на човешките отношения.

Дори ненавистта не е толкова опасна за владетеля, колкото всеобщото презрение.

И най-високата и чиста идея става низка и нищожна, когато даде на дребната личност власт да извършва от нейно име безчинства.

Няма да допусна да ме убеждават, че стига да дишаш и да имаш за ядене, всичко е наред. Не вярвам вече в нищо, нито в Господа, нито в държавата, нито в смисъла на живота, и в нищо няма да повярвам, докато не почувствам, че ми се зачита правото ми на живот… Няма да отстъпя, докато не почувствам, че живея истински, а не получавам чуждите остатъци.

Не елитът, а тълпата е запленена от „лъчезарната власт на славата“.

Добра е само пълната истина. Полуистината не струва нищо.

Идеята се ражда за секунда, но само глупаците бързат да я осъществят веднага. Затова винаги се провалят.

Когато между кучето и котката внезапно възникне дружба, това не е нищо друго освен заговор срещу готвача.

Крайното отчаяние винаги поражда голяма сила.

По-лесно е да действаш справедливо, когато си щастлив, отколкото когато си нещастен.

Прекрасна игра е да откриваш сам себе си…

Можеш да се скриеш от всичко, но не и от себе си. Моето „Аз“ винаги знае къде съм.

Само сумата на преодолените препятствия е действително вярното мерило за подвига и за човека, извършващ подвиг.

Само през първите младежки години случайността се отъждествява със съдбата. По-късно започваме да разбираме, че истинският житейски път е вътрешно предопределен; колкото и криволичещо и абсурдно неподвластно на волята да се отклонява, той винаги ни отвежда в края на краищата до нашата незрима цел.

Само когато си потребен, животът придобива смисъл.

Състраданието е благородна черта, присъща на човека. Слабият и страхлив човек състрадава, за да се избави от страха, който поражда в него чуждото нещастие. Но това по-скоро е изолация от страданието на ближния. Истинското състрадание е действие за доброто на другия, а не сантимент. Истинското състрадание е готовност да се върви до край, за да се помогне. Да състрадаваш означава да се принасяш в жертва – доброволно и без отплата.

Радвам се на щастието на всекиго, но види ли човек, че другите живеят добре, веднага си казва: защо и аз да не живея така? Един напълно естествен въпрос…

Предварително зная какво ще ми кажете – „Бедността не е порок“. Но това не е вярно, когато не можеш да я скриеш, тя все пак е позорна. Заслужена или не, почтена или презряна, все едно – мизерията вони.

Само този, който е изпитал светлина и мрак, война и мир, възход и падение, е изпитал в пълна степен живота.

Понякога ми се струва зло отмъщение на природата към човека това, че всички тези постижения на техниката, благодарение на които той заграби най-тайнствените нейни сили, в същото време опошлиха душата му. Няма по-лошо проклятие от това, че техниката днес ни пречи дори само за миг да се изплъзнем от настоящето. Нашите предци можеха във времена на катастрофи да се спасят в самотност и уединение; но на нас бе отредено да узнаваме и да преживяваме в същия час, в същата секунда всичко лошо, което става нейде из нашето земно кълбо.

Могъщите сили, разрушаващи града и унищожаващи държавата, си остават безпомощни срещу един човек, ако той има достатъчно воля и душевно безстрашие, да остане свободен; защото тези, които се считат за победители над милиони, не са могли да подчинят един – свободната съвест.

Колко неразумен е народът и как добре вестниците умеят да им тъпчат мозъците. Всички през цялото време глаголствуваха еднакви безсмислици, без да си дават сметка, че те им бяха суфлиранни. Няма вече самостоятелни умове, виждаме тяхното измиране, сякаш заразени от чума в масови движения.

Своята житейска и творческа мисия австрийският писател Стефан Цвайг съзира в това да изгражда културни мостове между народите, за да се обедини Европа от „една огромна обща духовна енергия, която да превъзмогне противоречията и политическите сблъсъци“.

Или – с думите на Цвайг, казани за Еразъм:

За един човек с нравствено чувство собственото му съществуване винаги би изглеждало празно и незначително без утешителната мисъл и окрилящата илюзия, че и той като отделна единица може със стремежите и дейността си да допринесе нещо за общото нравствено усъвършенстване на света.