За него покойният вече Робин Уилямс казваше: „Джак е единственият човек, който принуждаваше Кийт Ричардс да каже в един момент: „Джак, късно е! Хайде да се прибираме!“. Джак Никълсън наистина умееше да купонясва по цяла нощ и след това да се яви на снимачната площадка, свеж като репичка. 

През 2013 г. актьорът официално обяви, че излиза в пенсия. Какво може да каже Джак Никълсън за Джак Никълсън, живота, вселената и всичко останало, когато вече мина 80-те?

Доволен съм от факта, че съм положил необходимите усилия. Това, от което винаги съм съм се притеснявал е, че може да се откажа, преди да дам всичко от себе си.

Когато бях много млад и все още не знаех какво да правя с живота си, сестра ми Лорейн ми каза: „С каквото и да се захванеш, сигурна съм, че ще бъдеш голяма риба. Затова най-добре е да плуваш в голямо езеро“. След тези нейни думи си стегнах багажа и заминах за Ел Ей.

Дълго време се боях от това, да остана сам. Наложи се да свикна със самотата. Имаше моменти, в които имах нужда да пoговоря с някого, за да не полудея. Но сега обичам да съм сам. Честно. Самотата е голям лукс.

Преди ако се случеше да остана сам 2-3 вечери подред, започвах да пиша поеми за самоубийството.

Почти всеки е щастлив да оглупее от любов.

По-младата жена е мода, но не е мода, непременно подходяща за мен. Какво значи по-млада жена? Аз съм доста възрастен вече. Почти всеки е по-млад от мен!

Не мисля, че хората имат ясна представа, какво в действителност е почивката и каква важна роля играе тя в техния живот.

Ще ви кажа нещо: Никога не давайте на хората най-добрите си съвети, защото те няма да ги последват, така или иначе.

Мразя съвети всякакви, освен своите собствени.

Винаги съм си знаел, че няма да има никого до мен, за да ми помогне и да ме подкрепи емоционално, че сам трябва да свърша всичко, което трябва да бъде направено.

Минутата, в която не научаваш нищо ново, вярвам е тази, в която си умрял.

Аз просто обичам изкуството, изпитвам истинско удоволствие от него. Имам много чудесни картини и всеки път, когато ги гледам, виждам нещо различно.

Моята философия е: живей днес. Не оставяй несвършено онова, което искаш да направиш точно сега.

Или светът те моделира, или ти моделираш света.

Не искам да бъда продукт на околната среда. Искам околната среда да бъде мой продукт.

Хората, които говорят с метафори, могат да ми сапунисат скротума.

Майка ми никога не схвана иронията в това да ме нарича „кучи син“.

Едно гадже ми каза веднъж, никога да не се карам с някой, когото не обичам.

Ако мъжете са честни, биха признали, че всичко, което правят, и навсякъде където отиват е с цел да видят жени.

Ние вървим толкова бързо, колкото можем, винаги когато можем. Надпреварваме се с с времето, докато не свършим парите.

Можеш да ме удариш с истината, но никога не ме съжалявай с лъжа.

Можеш да се лъжеш само любимата жена и полицията, на всички останалите трябва да се казва истината.

Имам няколко приятелки – истински приятелки, а не жени, с които спя. И това не е по моя вина. Просто, когато мъжът се издъни, той моментално влиза в проклетата приятелска зона, а оттам измъкване няма.

Винаги съм си мислил, че това, което гарантира безопасността, е умението да си тръгнеш в подходящия момент.

През 1976 г., по време на церемонията по раздаването на наградите „Оскар“, седях до Фред Астер и двамата много се смяхме, защото залата беше страшно осветена и имахме чувството, че присъстващите всеки момент ще се разтопят. В един момент обявиха категорията, в която беше номиниран Фред, но той не спечели. Тогава погледнах към него и видях, че си слага слънчевите очила. Без изобщо да се замислям, направих същото.

Оттогава винаги нося очила на публични места. Те са част от имиджа ми. Когато ги нося, съм Джак Никълсън, а иначе съм просто дебел и 70-годишен.

Сексът е най-приятният начин за изгаряне на калории.

Либидото вече не е основният движещ фактор в живота ми, както беше едно време. Сега ми е по-лесно да бъда сам и дори се научих да ценя самотата. А имаше време, когато си мислех, че ще полудея, ако нямам жена до себе си всяка нощ.

Признавам, че съм изморен от играта на преследване и прелъстяване, която преди практикувах непрекъснато. Нямам нищо против от време на време да спя сам. Осъзнах, че е много хубаво да не се чувствам зависим от нуждата от женска компания и внимание. Но и не съм се превърнал в някакъв монах! Все още обичам да съм заобиколен от красиви дами.

Актьорството е втората най-любима работа на всички хора.

Наскоро си мислех, че ако имам възможност, бих се върнал назад във времето и бих изиграл отново всичките си роли.

Винаги споря с режисьорите относно това как трябва да бъде направен даден филм и какви решения трябва да се вземат за различните сцени. Но, честно казано, споровете, които съм печелил досега, са твърде малко. Аз съм работил с велики режисьори – Милош Форман, Стенли Кубрик, Антониони… И всеки от тях е имал възгледи, които е много трудно да бъдат оборени.

Знаете какво се крие дълбоко в сърцето ми, всичко вече е казано и направено. За това аз все още живея с илюзията, че основно хората гледат на мен като до многообещаващ млад актьор.

Често ми е отнемало доста време, докато убедя колегите си от някой филм да не се държат с мен като с някаква свещена крава. Но понякога нарочно ги оставям да ми угаждат. На снимачната площадка на „Добри момчета“ например всички ме третираха като голяма звезда. И аз не направих нищо, за да променя това, защото такъв тип поведение подхождаше на героя ми във филма и ми помогна да пресъздам по-добре образа.

Иначе се държа съвсем нормално. Да демонстрирам високомерие и недостъпност не ми е присъщо, а и не би помогнало на другите да си вършат добре работата.

Аз съм човек с две лица – едното е за пред хората, а другото си е истинското и него не го показвам на публични места. Точно затова никога не давам интервюта за телевизията – за да не може публиката да разгадае истинската ми същност. Само най-близките ми приятели знаят какъв съм в действителност. Нарочно не разкривам публично някои черти от характера си и никога не бих разказал за демоните и съмненията, които са ме измъчвали в някои моменти от живота ми.

Като показвам само някаква малка част от себе си, аз в действителност си оставам анонимен.

През целия си живот съм се борил срещу хора, които са се опитвали да ме контролират или манипулират и никога не съм се оставял на обстоятелствата да ми попречат да правя каквото съм решил. Ако иска да бъде свободен, човек трябва да знае как да упражнява и да проявява свободата си. Това в никакъв случай не означава да бъде егоист и да не зачита другите. Имам много приятели, които разсъждават по същия начин. И знаете ли какво? Определението бунтар не отговаря точно на поведението ми. Аз по-скоро се определям като човек, който агресивно преследва щастието си.

Мразя безсмислените забрани. Заплашват ме, че не мога да си запаля цигара на обществено място. Е, няма проблем – ще припаля една трева и ще си успокоя нервите…

Едно от най-трудните неща в остаряването е да губиш приятелите си. В началото се започва тихо, спокойно – после твърде скоро става вече всеки месец; и не можеш да не си помислиш: „Кога камбаната ще удари и за мен?“ На всичкото отгоре чувстваш непрекъснато как губиш близките си. В този етап от живота се усещаш сякаш на милиметър от смъртта. Плашещо е – кой иска да се изправи пред Господ и ярката бяла светлина? Аз знам, че определено не искам. Още не.

Аз определено съм все така луд отвътре.

Правил съм грешки, но свърших и много хубави неща. Със сигурност фактът, че израснах сред жени, оказа влияние върху бъдещето ми. Отгледа ме моята баба, която все пак успя да ме възпита добре и ме научи да отстоявам принципите си докрай.

В крайна сметка в живота само красотата има значение.

редактор: Сияна Велева

Вижте още: 70-ТЕ БЕШЕ ЕПОХАТА НА КРАСИВИТЕ МЪЖЕ. ПОСЛЕ СЕ ПОЯВИХ АЗ – АЛ ПАЧИНО