Урсула Ле Гуин е автор на 20 романа, шест тома поезия, 13 книги за деца, множество кратки разкази и литературна критика. В произведенията си често изследва даоистки, анархистки, феминистки, социологически и психологически теми. 

Тя се прочува с романа си „Лявата ръка на мрака“, който печели наградите „Хюго“ и „Небюла“ през 1969 г. Романът й „Освободеният“ през 1974 г. също печели двете награди, връчвани за най-добри научнофантастични и фентъзи книги.

Най-известните й творби са книгите от поредицата „Землемория“, от които са продадени милиони екземпляри по целия свят.

Светлината е лявата ръка на мрака, а мракът — дясната ръка на светлината. Двете са едно, живот и смърт, легнали заедно като любовници в кемър, като сплетени ръце, като целта и пътя. Слава на мрака и недовършеното Сътворение!

Неизвестното, непредреченото, недоказаното, на това се основава животът. Невежеството е основа на мисълта. Недоказването е основа на действието. Ако се докаже, че няма бог, няма да има и религия. Но дори и да се докаже, че има бог, пак няма да има религия… Кажи ми какво е известно? Какво е сигурно, предугадимо, неизбежно — единственото сигурно нещо, което да знаеш за бъдещето си и за моето бъдеще? Че ще умрем. Единственото нещо, което прави живота възможен, е вечната, нетърпима несигурност: да не знаеш какво те очаква.

Една от най-опасните заблуди е заключението, че цивилизацията, понеже е изкуствена, е неестествена, че тя е антипод на първобитността… Процесът е процес на растеж, а първобитността и цивилизацията са степени на едно и също нещо. Ако цивилизацията има антипод, това е войната. От тия двете може да имате или едното, или другото. Не и двете едновременно.

Аз съм ничий слуга. Човек трябва сам да хвърля сянката си…

Някой, който казва „Казах ти!”, никога не е бил и никога няма да бъде герой.

Страшно е това състрадание, което хората никога не губят. Страшно, защото когато най-после останем голи в мрака и студа, само него имаме. Ние, които сме толкова богати, толкова пълни със сили, на края оставаме само с тая дребна монета. Нямаме какво друго да дадем.

Може ли съвършено здрав човек да живее в този свят и да не полудее?

Никой не знае с положителност защо настъпват ледовете и защо се отдръпват. Снегът на Невежеството остава непокътнат.

Моето въображение ме прави човек и ме прави глупак; дава ми целия свят и ме заточва от него.

Да научиш на кои въпроси не може да се отговори и да не им отговаряш: това е най-необходимото умение във времена на напрежение и мрак.

На всяка човешка мощ може да се оказва съпротива и да бъде променяна от хората. Съпротивата и промяната често започват от изкуството, а много често това се случва в нашето изкуство – изкуството на думите.

Жени, ако искате творчеството ви да бъде взето на сериозно, не се омъжвайте и нямайте деца и повече от всичко – не умирайте! Но ако умрете – направете самоубийство. Това те одобряват!

Вижте още: Който търси, обикновено намира, макар и не винаги точно това, което е търсил – ДЖОН Р. Р. ТОЛКИН