Картините му днес са световноизвестни. Приживе творбите му предизвикват шок и неразбиране, в най-добрия случай – подигравки. Новаторството в изкуството на норвежкия експресионист Едвард Мунк и до днес остава стъписващо.

Разхождах се с двама приятели по залез слънце. Изведнъж небето почервеня като кръв и аз усетих нещо като тъга… Приятелите ми продължиха и аз останах сам, треперещ от страх. Струваше ми се, че чувам един силен, безкраен вик.

Това са думи, които пише художникът през 1891, описвайки работата по най-известната си картина „Викът“.

Мунк, който е роден на 12 декември 1863, загубва майка си още на 6-годишна възраст. След това умира и любимата му сестра, а друга от сестрите му полудява.

Момчето открива спасение за душата си в рисуването. Бащата, който е лекар, се бори за физическото оцеляване на семейството:

Той се опитваше да ни бъде и баща, и майка. Но бе мрачен, нервен… с периоди на религиозни пристъпи, граничещи с лудостта, през които в продължение на дни крачеше напред-назад из стаята, призовавайки Бога.

Бащата решава, че Мунк ще стане инженер. Но през ноември 1880 Едвард пише в дневника си следното:

Пак се отписах от техническото училище – реших да стана художник.

В този период се появяват неговите натуралистични портрети. Не след дълго започват и първите изложби.

През 1885 Мунк получава стипендия за пътуване до Париж, където открива творбите на Курбе и Дега. Те му оказват огромно въздействие. Завръщайки се в Норвегия, той рисува портрет на смъртноболно дете, обърнало глава към майка си, която е коленичила до леглото. Стилът му е вече съвсем различен – рисува с едри щрихи, наслагва боите една върху друга и прокарва бразди с четката. Цели пасажи от картината изглеждат недовършени, когато я представя пред обществеността.

Както пише творецът:

С „Болното дете“ тръгнах по нов път – то представляваше пробив в изкуството ми и повечето ми по-късни картини дължат появата си на тази творба. Никой друга картина не е скандализирала Норвегия до такава степен. Когато влязох в изложбената зала, хората се бяха скупчили около картината – и оттам се чуваха глъчка и присмех.

Рисунъкът и темата шокират обществото. Но Мунк е открил стила си: експресивните му картини изобразяват болест и смърт, страх и самота, любов, ревност и надежда – някои от най-дълбоките и същевременно прости човешки преживявания.

Изкуствоведката Карин Орхард, организатор на една новооткритата изложба на Мунк в Хановер, вижда основния принос на Мунк в това, че успява по силно индивидуализиран начин да представи цяла палитра от проблеми и сложни психологически състояния.

В продължение на години художникът води много интензивен живот: пътува между Норвегия, Франция и Германия, общува с Ибсен, Стриндберг и Арно Холц. През 1892 е организирана първата му изложба в Берлин, включваща актови картини на изкусително-демонични жени. Публиката реагира с възмущение и се налага изложбата да бъде закрита, а списанието „Кунстхроник“ пише:

Няма никакъв повод да си губим времето с разговори за картините на Мунк – тъй като те изобщо не представляват изкуството.

И тъй като никой не разбира картините му, в средата на 90-те години на 19 век Мунк започва да се занимава с дърворезба и гравюри.

През 1909, след преживян психически срив, той се установява недалеч от Кристияния /старото име на Осло/. Междувременно се е утвърдил като художник и започва да проявява интерес и към сюжети, които не са свързани с душевното състояние на личността – рисува пейзажи, а след Първата световна война и руската революция – и портрети на работници.

През 1933 е нарочен от националистите за „упадъчен творец“, затова по време на окупацията на Норвегия те правят опит да му отнемат един от имотите. Най-известният скандинавски художник умира през януари 1944.

редактор: Ева Димитрова

Вижте още: В голотата е истината – ГУСТАВ КЛИМТ