Някога, преди много година един император търсел житейска философия, която да му вдъхне мъдрост, за да управлява достойно страната и себе си. Не го удовлетворявали религиозните и философските учения от онова време. Затова се обърнал към житейския опит.

В крайна сметка осъзнал, че онова, от което се нуждае, са отговорите на три фундаментални въпроса. Откриел ли тези отговори, щял да разполага с всички мъдри напътствия, които му били необходими. Ето кои били трите въпроса:

1. Кога е най-важното време?
2. Кой е най-важният човек?
3. Кое е най-важното нещо?

След дълго търсене, на което е посветена по-голямата част от оригиналната история, той узнал отговорите на трите въпроса при срещата си с един отшелник. Какви според вас са отговорите? Моля ви, отново прочетете въпросите.

Направете пауза, преди да продължите.

Всички знаем отговора на първия въпрос, но твърде често го забравяме.

 

Най-важното време е „сега“, разбира се. Това е единственото време, което имаме.

Затова, ако искате да кажете на родителите си колко ги обичате, колко благодарни сте, че са ви родители, направете го сега. Не утре. Не след 5 минути. Сега. След пет минути често е твърде късно. Ако трябва да кажете на партньора си, че съжалявате, не започвайте да изреждате в главата си всички причини да не го направите. Просто го направете сега. Друга такава възможност може и да нямате. Уловете момента.

Отговорът на втория въпрос е изключително дълбок. Малцина са тези, които го отгатват. Това бе отговор на въпроса в дълбочина, до каквато никога не бях стигал.

Най-важният човек е този, в чиято компания се намирате.

Любовта и общуването са споделени само ако човекът, с когото сте в момента, който и да е той, е най-важният човек на света за вас в този момент. Той го усеща. Знае го. Откликва на това.

Женените двойки често се оплакват, че партньорът им не ги слуша много-много. Това, което искат да кажат, е, че партньорът им вече не ги кара да се чувстват важни. Адвокатите по бракоразводни дела ще трябва да си намерят друга работа, ако всеки човек, който има връзка с друг, помни отговора на втория въпрос на императора и го прилага на практика; така че колкото и уморени или заети да сме, когато сме с партньора си, трябва да направим така, че той да се чувства най-важният човек на света.

В бизнеса човекът, в чиято компания сме, е потенциален клиент. Ето защо, ако се отнесем към него като към най-важния за нас човек в този момент, продажбите ни ще скочат, а с тях — и заплатата ни.

В оригиналната история императорът се разминал с покушение благодарение на това, че с цялото си внимание изслушал съвета на едно малко момче, което срещнал на път към отшелника. Когато могъщият император бил в компанията на детето, то за него било най-важният човек на света и тъкмо това спасило живота му. Когато след дълъг ден мои приятели дойдат, за да споделят проблемите си, аз си спомням отговора на втория въпрос на императора и им се посвещавам изцяло. Това е себеотрицание. Състраданието придава нужната сила и дава резултати.

През повечето време от живота си сме сами. Тогава най-важният човек, този, в чиято компания сме, сме самите ние. Имаме много време, в което да си засвидетелстваме нужното внимание. Кой е човекът, когото забелязваме още щом се събудим? Ние самите! Казвате ли си: „Добро утро. Приятен ден!“? Аз го правя. Кой е последният човек, чието присъствие осъзнаваме, когато заспиваме? Пак ние! Аз си пожелавам лека нощ. Отдавам си нужното внимание в много лични моменти от деня. Това дава резултати.

Отговорът на третия въпрос на императора: „Кое е най-важното нещо?“ е съпричастието. Това означава едновременно да бъдем предпазливи и загрижени. Отговорът показва, че най-важно е кое е в основата на действията ни. 

1. Кога е най-важното време? Сега.
2. Кой е най-важният човек? Този, в чиято компания сме в момента.
3. Кое е най-важното нещо? Съпричастието.

автор: Аджан Брам
Из „Ключът към проблемите е съпричастието“

Аджан Брамавамсо Махатера, известен като Аджан Брам, е роден на 7 август 1951 г. в Лондон, Англия, с рождено име Питър Бетс. На 16-годишна възраст се запознава с първите будистки книги и оттогава определя себе си за последовател на будизма. Получава стипендия и учи теоретична физика в Университета в Кеймбридж. В Кеймбридж се присъединява към будисткото общество на университета и на 18 години за пръв път се среща с будистки монах.

След дипломирането си в продължение на една година работи като преподавател в гимназията, след което заминава за Тайланд, за да стане монах. Посветен е в монашески чин на 23 години от настоятеля на манастира „Уат Сакет“ в Банкок, и в продължение на 9 години прекарва в обучение и медитация под ръководството на известния будистки учител Аджан Ча Бодхиняна Махатера. През 1983 г. след завършване на обучението си е изпратен в Пърт.

В Пърт заедно с местната диаспора основава манастира „Бодхиняна“ кръстен на неговия учител. Самият манастир е построен със собствени сили и средства.

Аджан Брам става игумен на манастира „Бодхиняна“, в Серпентин, Западна Австралия, духовен съветник на будистките общества на Виктория, Южна Австралия, и Сингапур, патрон на будистките центрове в Сингапур и Сидни.

Докато е младши монах е помолен да изготви указания на английски език за будисткото течение виная. Наръчникът става основа за изучаване на монашеската дисциплина в много теравадански манастири в западните страни.

През 2005 г. е издадена първата му книга „Отвори сърцето си: будистки приказки за щастие”.

През 2009 г., в резултат от убежденията си за равенство на половете, посвещава в будистки монашески сан четири жени, за което е отлъчен от приемствеността с главния манастир в Тайланд. За действията си получава широка защита и морална подкрепа от целия свят.

Вижте още: Есенцията на любовната нежност е да си способен да предложиш щастие – ТИК НЯТ ХАН