Женските рок икони са рядък феномен. Единиците, които влязоха в рок-енциклопедиите се превърнаха в легенди. Звездата на Пи Джей Харви със сигурност ще свети дълго след физическото й съществуване.

За таблоидите нейната личност не е особено интересна – никога не се е омъжвала и развеждала за никой известен рок музикант, в живота й няма наркотици, бурни любовни истории и изпотрошени хотелски стаи. Единственото, което можете да намерите там са медитации за облекчаване на стреса, вокални упражнения и безалкохолна бира.

Тя на практика не дава никакъв повод на таблоидите да пишат за нея. Рядко дава интервюта, фотосесии прави само пред близки приятели, не се занимава с реклама на музикалните си продукти или личността си. Винаги е имало само една единствена причина да се говори за нея – музиката й.

Понякога я наричат една от главните фигури на британската рок-сцена от 90-те години. До нея можете да поставите само Нина Хаген или Пати Смит, и никой от сънародниците й. Можете да направите паралели между тях относно важността им в историята на музиката, силата на влиянието им или дори степента на отчаяние, съдържаща се в творчеството им, но това всъщност няма особено значение. Първите й три албума са достатъчни, за да запише името си в историята на рок музиката, редом до Ник Кейв, The Pixies, Siouxsie And he Banshees и бог знае кой още.

Пи Джей Харви е единственият музикант, печелил наградата Mercury два пъти. Тя е невероятен текстописец, способен да ви отведе на невероятни места, посредством думите. Текстовете на песните й са като отблясъци от разказ, който трябва сами да съградите в мозъка си, чрез загадъчното усещане, което оставят след себе си.

Мрачна и интелектуална, Пи Джей Харви определено е музикант, който няма аналог в световната музика и поезия.

Това, което трябва да й се признае е, че тя никога не повтаря себе си. Всеки неин албум е уникален сам по себе си и рядко има нещо общо с предходните. И това си е постижение, при положение, че е написала музиката и текстовете за цели 12.

Мисля, че всъщност най-красивото нещо в една песен е, че тя отлита във Вселената, и че хората й дават точно такова приложение, от каквото се нуждаят в живота си.

Ако искаш да бъдеш добър в нещо, трябва да работиш упорито. Нищо не пада от небето. Всеки ден работя върху подобряването на писането си и това наистина ми харесва. Обожавам да редя думите една до друга и тази колекция е способна да окаже изключително дълбок ефект.

Нали знаете, двама души могат да използват едни и същи думи, да разкажат една и съща история, но тя да има съвсем различен смисъл.

Начинът, по който правя музика, е уникален за мен, както и начинът, по който съм изживяла живота си – никой друг не би разказал тази история по същия начин, както аз.

Не съм автобиографичен писател, но съм писател, който се занимава с човешките емоции на всички нива.

Най-мрачните си песни пиша, когато съм най-щастлива.

Харесва ми да изглеждам като проститутка и да мисля като политик.

Angelene

My first name Angelene
Prettiest mess you’ve ever seen
Love for money is my sin
Any man calls I’ll let him in

Rose is my colour and white
Pretty mouth, and green my eyes

I see men come and go
But there’ll be one who will collect my soul
And come to me

Two thousand miles away
He walks upon the coast
Two thousand miles away
It lays open like a road

Dear God, life ain’t kind
People gettin born then dying
But I’ve heard there’s joy untold
Lays open like a road in front of me

Two thousand miles away
He walks upon the coast
Two thousand miles away
Lays open like a road

It seems so far away
I see men come and go
Two thousand miles until I reach that open road

My first name’s Angelene

Вижте още: ПИ ДЖЕЙ ХАРВИ И ГЛОБАЛНАТА БЕЖАНСКА КРИЗА