НА ТЕЗИ, КОИТО ДОПУСКАТ ДРЕБНИ ПРЕГРЕШЕНИЯ

Бъди скъперник спрямо всеки дребен грях.

Бъди почтен в подробностите. Щом със смях

вървиш край чужда мъка, щом с лъжа, с измама

постигаш някакво печалба неголяма

и туй не те безпокои, бъди нащрек!

Чрез дребни провинения върви човек

незабелязано към бездната на злото

и без да искаш, ще пропаднеш ти, защото

въже от тънки нишки става най-добре.

Какво е всъщност необгледното море?

Вълна подир вълна. А червеят успява

да прояде дълбоко почва най-корава.

От сламчици орлите правят своите гнезда.

Неволни дребни грешки могат, за беда,

в злосторен акт да се превърнат, общо взети.

Безшумно се натрупват атом, втори, трети

и щом за равносметката настъпи ден,

небрежният ще е с престъпник приравнен.

Човече, съвестта подробности засяга.

От черното душата се мърси веднага.

Ненакърнена светлата зора блести.

Не се смаляват, ако ги поставиш ти –

и в най-невзрачно, дребно кътче на душата, –

честта, почтеността и истината свята.

ВЪТРЕШНИ ГЛАСОВЕ

На някого поднася

душата си в дар

дъха си, песента си

и своя чар;

отдава нови сили

и пролетта

във рози и в бодили

за любовта;

април украса дава

за всеки дъб,

а пък нощта – забрава

за тежка скръб;

небето праща птички

в поля, в гори,

росата къпе всички

цветя в зори;

вълната, в страст метежна,

след буен бяг,

дарява ласка нежна на своя бряг;

а аз ти давам – ето,

вземи го ти –

най-ценното, което

у мен цъфти!

Вземи таз мисъл жива,

която в здрач

като роса отива

при тебе с плач!

Вземи от мен привети,

мечти безброй

и мрак, и лъч, що свети

в живота мой!

Възторзите, родени

в съня ми тих,

и ласките, стаени

във моя стих!

Духа ми, литнал жарко

към чист простор

подир звездата ярка

на твоя взор!

И музата ми клета,

която, виж –

от скърби е обзета,

щом ти скърбиш!

Вземи жарта голяма

на моя зов –

в гръдта ми друго няма

освен любов!

Вижте още: Постоянната усмивка е развращаваща – ВИКТОР ЮГО