В тъмнината всички цветове са еднакви.

Този, който знае малко, се отличава с голяма подозрителност.

Най-доброто от всички доказателства е опитът.

Сдържаността и умереността в разговорите стоят над красноречието.

В гнева си глупаците имат остър език, но от това не стават по-богати.

Геният, умът и духът на нациите се вижда в техните пословици.

Четенето прави човек знаещ, беседата – находчив, а навикът да записва – точен.

Повърхностните философии скланят човешкия ум към атеизъм, а дълбоките – към религия.

Вниманието в думите е висше красноречие.

В знанието има сила, в силата има знание.

Ласкателството – това е стил на робите.

Ласкателството облича слабата душа, безпомощния ум, порочния характер.

Човек, който властва над другите, губи личната си свобода.

Мълчанието – добродетел на глупаците.

Няма нищо по-страшно от самия страх.

Мислите на философа – като звездите, те не дават светлина, защото са твърде възвишени.

Най-страшната самота – да нямаш истински приятели.

Съзерцание – благопристойно безделие.

Умният човек създава повече възможности, отколкото намира.

Парите – добър слуга, но лош господар.

Правила на поведението – това е превод на добродетелите на общодостъпен език.

Много, казвайки, че могат да купят всичко със своето богатство, сами преди това са продали себе си.

Човек, властващ над другите, губи своята собствена свобода.

Благоденствието разкрива нашите пороци, а бедствията – нашите добродетели.

Само гневът и страхът предизвикват да се ползва насилие.

Науката е нищо друго освен отражение на действителността.

Човешкият разум, оставен сам на себе си, не заслужава доверие.

Няма удоволствия, сравними с това, да стоите твърдо на земята на истината.

Къщите се строят, за да живеят в тях, а не за това да се гледат.

При завистта няма празници.

Истината е дъщеря на времето, а не на властта.

Всичко на света се повтаря.

Мислите подобно на хората, имат своя младост…

Безсмъртието при животните е в потомството, при човек е в славата, заслугите и действията.

Мъжът се чувства със седем години по-стар в деня след сватбата.

Женитбата е умно нещо за глупавия и глупаво за умния.

Усилията на лъжливия път умножават заблужденията.

Красотата е скъпоценен камък: колкото е по-проста, толкова е по-скъпа…

Нищо не носи такава популярност, както прощаването на своите врагове.

Съпружеската любов умножава човешкия род, приятелската любов го усъвършенства.

Ако някои хора презират богатството, то е понеже, те са изгубили надеждата за своето обогатяване.

Парите са като тор: ако не са разпръснати, те няма да бъдат полезни.

Невежите презират науката, необразованите й се възхищават, докато мъдреците я използват.

Да избягваш суеверията е суеверие.

Богатството не може да бъде достойна цел за човешкото съществуване.

В истинската красота винаги има недостатък.

За ярка светлина е необходима тъмнина.

Да обичаш и да бъдеш мъдър е невъзможно.

Искам да живея, за да уча, а не да уча, да живея.

Надеждата е добра закуска, но лоша вечеря.

Любовта към родината започва със семейството.

Мъжът е вече наполовина влюбен във всяка жена, която слуша, как той говори.

Който бързо греши, бързо поправя грешката си.

Невъзможно е да обичаш и да бъдеш разумен.

Сър Френсис Бейкън /1561-1626/ е английски философ, юрист, политик и писател. Баща му – Никълъс Бейкън, е пазител на английския печат, като Френсис Бейкън наследява титлата. Той получава рицарска титла през 1603, обявен е за барон Верулам през 1618 и за виконт Сейнт Олбънс през 1621. И двете титли спират да се използват след смъртта му.

Вижте още: Главният орган на човешкото тяло, здравата основа, на която се крепи душата, това е кесията – ТОМАС КАРЛАЙЛ