Което е важно, ще дойде!

Не всички битки, които водим, могат да бъдат спечелени. Колко често намираме това, което търсим? Колко често нещата вървят в правилната посока?

И колко пъти сме се проваляли?

Това, което е нужно да разбереш е, че това, което е предназначено да бъде твое, ще дойде. Рано или късно, ще се появи. То е това, за което няма нужда да умолявате или изисквате. 

За съжаление животът не е пътуване, което можем да планираме. Понякога нещата се случват точно по начина, по който ги очакваме, друг път нищо не работи. Няма значение какво правим. Може да имаме партньор, любим човек, съпруг или съпруга, в които наистина вярваме. И изведнъж този човек може да се окаже някой съвсем различен.

Същото важи и ако преследваме кариера. Надяваме се и полагаме големи усилия, но накрая нямаме успех. Това е животът. Изправяме се, падаме, пак се изправяме.

За съжаление, нямаме всички отговори на въпроса за живота. Не можем да знаем какво ще се случи по-нататък. Кой е най-краткият път. Каква е нашата реална цел. Но можем да знаем какво е истинно или ценно за нас. И да го пазим.

Просто трябва вяра – в нас самите, във Вселената. Не бива да спираме да вярваме. Напротив, винаги трябва да помним, че това, което е предназначено да бъде, ще дойде при нас. Дори това да не се случи в момента, в който го очакваме.

Това, което е наше, ще дойде, а това, което не е, неизбежно ще си тръгне. Една любов ще изчезне, но ще се роди друга. Приятелства ще свършат, тъй хората, които някога са се приближили до нас, са се отдалечили. Работата ще се промени, ще бъдат направени нови планове за бъдещето.

Животът е като поток, той винаги се движи напред и ние се движим с него. Да останеш в момента е невъзможно.

Когато светът ни се разпада, в началото може да се почувстваме ужасени. Можем да сме изпълнени с гняв и съмнения. Може да загубим вяра. Може да се сърдим на Бог – но не трябва. Обикновено, когато нещо напусне живота ни, по-хубаво нещо идва на негово място. Понякога молитвите ни не са чути, защото заслужаваме нещо още по-добро.

Не трябва да забравяме, че това може да отнеме време. Може да изисква търпение. Но ако това нещо наистина е за нас, то ще намери начин. Рано или късно.

Не трябва да се паникьосваме. Не трябва да мислим твърде много или да прекараме времето си в страх, мислейки защо се случват всички тези неща. Просто трябва да се отпуснем и да чакаме .

Но всички тези неща не са били истински.

Нещата, които ни напускат, не трябва да ни карат да страдаме. Напротив, трябва да сме щастливи и нетърпеливи за по-добрите неща, които ще ги заместят. Трябва да вярваме в Божията подкрепа и дори да чувстваме, че сме безпомощни и нечувани, той е тук за нас. Винаги.

Трябва да знаем колко струваме и все пак винаги да се стремим да бъдем човек, който заслужава тези благословии. Трябва да продължим да настояваме, да продължаваме да вярваме, че ще дойдат добри неща, да запазят светлината и положителната енергия в свят, който се опитва да ни пресуши.

Понякога отговорите няма да са ясни за нас, но това не означава, че няма да ги открием. Трябва да помним, че животът няма да последва нашата времева линия, но това не означава, че не сме в правилната посока.

Това, което е за нас, ще бъде наше – приятелите, кариерата, успехът, хобитата, любовта – всичко ще дойде при нас, когато Божието време е правилно. Когато трябва да се случи. Когато сме готови да го получим и да се възползваме от даровете.

Не бива да се борим. Нито бързаме. Не трябва да се плашим или да се паникьосваме . Това, което трябва да направим, е да имаме вяра и да чакаме. И да позволим на това, което е важно, да намери пътя си към нас.

автор: Мария Хаки

редактор: Лилия Щерева

Вижте още: Това, което е твое ще дойде, това дека не е твое, че си иде – СИЛВИЯ КРУМОВА

Най-големият грях е да излъжеш собствената си душа – РОЗМАРИ ДЕ МЕО

ЧОВЕК ПЛАЧЕ МНОГО ПО-ДЪЛГО ОТ ОБИДА, ОТКОЛКОТО ОТ ЛЮБОВ – МАРИЯ ЛАЛЕВА