През 1910 година Максим Горки получава силно емоционално писмо с гръмки заплахи за самоубийство от Е.Филварова. Това се случва в началото на лятото и в своя отговор към нея 42-годишният по това време писател признава за собствения си опит за самоубийство и поуките, които си е извадил от трагичния инцидент:

И така – вие искате да завършите със самоубийство…

…Знам, и навярно не по-зле от вас, че животът е много тежък, че хората понякога са удивително глупави и пошли, така е!

Но животът, в целия му обем, в цялата му широта и разнообразие, е прекрасен, увлекателен, като процес на волно и неволно усъвършенстване на хората – той прилича на вълшебна приказка – опитайте да се вгледате в него по-внимателно и – простете! – по-честно. Именно – по-честно.

Вие сте надценили своите страдания, вашето лично, вие измервате живота с мярката на вашата малка мъка. На вас не ви харесва животът, той е тежък за вас. Много добре, вие имате право да го прекъснете. Но – какво общо имат с това хората и защо ги обвинявате, проклинате, презирате? Те едва ли са по-лоши от вас, едва ли са по-щастливи.

Да, аз също исках да се самоубия, много ми е срамно да си спомня за това, и досега не мога да намеря оправдание за тази глупост, макар че това се случи с мен преди 23 години.

Стрелях се, защото се признах за негоден за живота, но хората – не съм корил за нищо, макар че се отнасяха към мене твърде неласкаво. Когато лежах ранен в болницата, при мен дойдоха моите другари, работници, и с укор ми казаха:

-Глупак.

Стана ми мъчително срамно и оттогава не мисля за самоубийство, а когато чета за самоубийци – към тях не изпитвам нито жалост, нито състрадание.

Но – и не ги осъждам.

Умират. Тяхна воля. Значи – не могат да живеят.

Правете със себе си каквото искате, но – уважавайте хората, повярвайте ми – вие не сте по-добра от тях, както гръмко заявявате във вашето писмо.

Вижте още: Не обичам умните, но неумеещи да чувстват хора – МАКСИМ ГОРКИ