Аз не познавам нищо по-хубаво, по-сложно и по-интересно от човека. Той е всичко. Той е създал дори бога. Изкуството е само една от висшите прояви на неговия творчески дух и затова то е само част от човека. Уверен съм, че човек е способен безкрайно да се усъвършенства и цялата му дейност заедно с него също да се развива – заедно с него от век на век. Вярвам в безкрайността на живота, а живота го разбирам като движение към усъвършенстване на духа. Но виждам също, че от известно време развитието на човека върви неправилно – развива се умът ни и се игнорират чувствата. Мисля, че това е вредно за нас. Необходимо е интелектът и инстинктът да се слеят в единна хармония и тогава, струва ми се, всички ние и всичко, което ни обкръжава, ще стане по-богато, по-светло, по-радостно. Вярвам, че това е възможно.

Не обичам умните, но неумеещи да чувстват хора. Всички те са зли, и подло зли. Както и не обичам хората, проповедници на морал, ония, които се смятат призвани да съдят всички и всичко. В тях винаги долавям самомнението на фарисея и съм готов злобно да им се надсмивам…

Във всяка своя дейност – а най-вече в изкуството – човек трябва да бъде художествен, т.е. красив и силен като бог.

На лошото у хората може и да не се обръща внимание, а доброто трябва високо да се цени, тъй като доброто не е чак толкова много.

Ако човек е вървял в живота със собствените си нозе, ако с очите си е видял милионите хора, на които се крепи светът, ако тежката лапа на живота здравата е одраскала кожата му – той няма да се похаби, няма да се вкисне от това, че няколко хиляди еснафи ще му се усмихнат одобрително и ще му поднесат венеца на славата.

Двойнственото ми отношение към хората бих могъл да си обясня така: изобщо – по духовна нагласа и по жизнен опит – аз съм склонен да се отнасям към хората благодушно, тъй като виждам, че е безполезно да им се предявяват високи и строги изисквания. Освен това: у мен се изработи убеждението, че всеки човек, който смело живее по законите на своя вътрешен мир и не си криви душата заради едно или друго нещо, съществуващо извън негови свят – па било то бог или някаква друга идея, също толкова голяма и настойчива, – такъв човек според мен напълно заслужава уважение и аз нямам право да му преча да живее така, както иска той… ако той самият не ми пречи да живея така, както аз искам.

Хората са пъстри – няма само черни и няма само бели. Доброто и лошото е преплетено в тях – това трябва да се знае и помни.

Всеки човек, чието сърце гори от желание да види всички хора свободни вътрешно и външно, разумни, красиви, другари помежду си, а не врагове – такъв човек е факел, запален в мрака на нашия трагичен живот, всички ние зовем към едно – към вътрешна цялост, която именно е съвършенството на човека.

Най-голямата наслада, най-висшата радост в живота е – да се чувстваш нужен и близък на хората! Това е истина, не я забравяйте и тя ще ви дари с неизмеримо щастие.

Аз много вярвам в чудесата, сътворени от разума и въображението на човека. Други чудеса не познавам…

Никога не съм се възхищавал от „разума на природата“, не съм вярвал в него и не вярвам, тъй като в природата има твърде много безсмислени и вредни за човека неща, нейното най-добро и сложно създание, което обаче може да бъде убито от една тифозна въшка, от туберкулозен бацил и т.н.

Вярвам в разума на човека – той, човекът, ми се струва орган на самопознанието на природата, изследовател и организатор на нейните хаотични сили.

Човек не трябва да страда безсмислено. Страданието е съвсем безсмислено, ако се изтърпява пасивно, а не се търсят пътища за унищожаване на условията, които го пораждат.

Нищо не обединява хората така дълбоко, както изкуството, така че да живее изкуството и онези, които му служат и не се страхуват да изобразяват суровата жизнена правда такава, каквато е!

Умният смях е превъзходен възбудител на енергията.

Три болести разрушават личността: скептицизмът, песимизмът, мизантропията; тези болести са възниквали на почвата на прекомерно високата самооценка на свойствата и качествата на собственото „аз“.

Който вярва, той не разсъждава, разсъждава онзи, който иска да поживее по-спокойно, по-безопасно. Разсъждават повече от чувство за самосъхранение.

Във всеки от нас живеят зоологически, зверски инстинкти, но аз отричам на хората от втората половина на 20 век правото да твърдят, че животинското ни е дадено в плътта и кръвта на веки веков. Ако това наистина беше така, революциите биха били невъзможни, пък и ненужни. А нали в основата на революциите лежи стремежът на човека към свобода и красота в живота, само с това революциите могат да бъдат оправдани.

Из „Записки“

Вижте още: У повечето хора мозъкът е поле, оставено необработено почти през целия им живот – ЙОЖЕН ДЬОЛАКРОА