Всички писатели скриват повече, отколкото откриват. Художникът е единственият, който знае, че светът е субективно творение, в което има избор, който може да бъде направен, има селекция от елементи. Това е материализацията, прераждането на неговия вътрешен свят. След това той се надява да привлече и други в него. Надява се да наложи своето лично виждане и да го сподели с останалите. А ако второто ниво не е достигнато, то храбрият творец продължава въпреки всичко.

Всичко освен щастието е невроза.

Да лъжеш, разбира се, значи да причиняваш умопомрачение.

Да се въздържаш да живееш, значи да си свършен … колкото повече даваш на живота, толкова повече той ти дава на теб.

Животът се свива или разлива пропорционално на човешката смелост.

Не позволявайте на никой облак да закрие цялото небе.

За тебе и за мене – най-върховните моменти, най-силната наслада е не когато нашият ум доминира, а когато го губим.

Жените винаги мислят, че ако те имат моите обувки, моите рокли, моите фризьори и грим, това ще има същия ефект. Те не разбират нищо за магията, която е необходима. Не знаят, че аз не съм красива, а само се появявам такава в определени моменти.

Моите идеи обикновено не ми идват, когато седна да пиша, а когато съм във вихъра на живота.

Каква грешка правим само, очаквайки някой друг да съдздаде света на нашите мечти, вместо сами да се захванем с това!

Любовта е оста и диханието на моя живот. Изкуството, което създавам, е страничен продукт, филиз на любовта, на радостта, която трябва да се възпламени, на свръхизобилието; това е всичко.

Когато ти създаваш свят, приемлив за себе си, ти създаваш свят, приемлив за останалите.

Ние не израстваме абсолютно, хронологично. Понякога неравномерно израстваме в едно направление, но не и в друго. Израстваме частично. Ние сме относителни. Развити сме в една сфера, но недозрели в друга. Миналото, настоящето и бъдещето се смесват и ни дърпат назад, напред или ни застопоряват в съвремието. Ние сме направени от слоеве, клетки и обстоятелства.

Никой друг освен влюбената жена не вижда върховното величие на мъжете.

Няма нищо по-трудно от това да живееш съобразно човешките мечти.

Опитът учи да приемаме несъвършенството като живот.

Самосътворилият се свят е пълен с чудовища и демони.

Творение, което не те изразява теб самия, се превръща в безумие.

Виждаме нещата не според това какви са те, а според това, какви сме ние.

Ти не можеш да спасиш хората – ти можеш само да ги обичаш.

Хората, които живеят истински, не се страхуват от края.

Писателката Анаис Нин е омъжена едновременно за двама и съжителства паралелно с тях на Източния и на Западния бряг на САЩ. Майсторка и на истината, и на лъжата, Анаис живее, за да разказва живота си, експериментира, за да пише.

Издава романи, разкази, критически студии, есета, но се прочува с дневниците си (водени около 60 години). Те оглеждат златния век на ар деко, дадаизма, сюрреализма, джаза, екзистенциализма, та чак до лудите 60-те, разказват истории с известни актьори, художници, писатели, музиканти, философи, битници бохеми…

Наричат я литературна икона. Феминистките я признават за една от първите в редиците им, но тя не се ангажира политически с тях. За Анаис центърът на нейния живот са мъжете и най-важният от тях е писателят Хенри Милър.

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: Да се заставиш да не мислиш е изключително здравословно постижение – ХЕНРИ МИЛЪР