Едно от основните правила за привличане на читатели или зрители е провокативното заглавие. Тук го има. За радост видеото е кратко и не се разтяга в много обяснения, но е добра основа за различни разсъждения.

Какво ще се случи, ако един човек дойде среща вас и ви каже – “Не следвайте желанията си, следвайте възможностите си”. Ще му се изсмеете? Ще се ядосате? Или ще станете скептични?

Ще се запитате: “Но как така, нали навсякъде се тръби да следваме мечтите си, да се борим за тях, да не се предаваме?”. Истината е, че ако не познавате достатъчно добре себе си, е лесно да се подведете какви всъщност са реалните ви желания.

Защо? Защото съвременният свят е пълен с ежедневно, ежеминутно прокламиране на синтезирани обобщения как трябва да протече животът ни, какво да си купим, какво според рекламите ни е необходимо, къде да учим, с кого да излизаме.

Съвети и само съвети, които декларират, че са доброжелателни. Хората се превръщат в неустойчиви наивни консуматори, които се отдалечават от истинската си същност, следвайки предложената от друг.

Като личност човек е лесно да се подведе по красиви лозунги и мотивиращи видеа. Силата на влиянието на посланията е доказана във времето. Самото внушение човек да не се предава, да опитва отново и отново и да полага безчет усилия предизвиква този човек да губи ценно време, в което да се проваля. Вярно е, че всеки се учи от грешките си.

Самоанализът обаче е важен, за да се разбере дали тази поредица от грешки е полезна за по-нататъшното продължаване на същата дейност. Не е нужно човек да е упорит инат, когато си науми нещо. Единичният провал не е провал изцяло. Но поредицата от провали говори или за неспособност или за напразни усилия. Оценката на хората за дейността на отделния индивид не е основният фактор за успехът на тази дейност.

Тук се разглежда противопоставянето между емоцията и разума. Примерът, който е даден за това как хиляди хора отиват на музикални конкурси и си вярват, е по-скоро насочен към емоционалната страна на възприемането на себе си. Човек си втълпява, че може да пее, двама от най-близките му споделят ентусиазма му, отляво и отдясно се прокламира – последвайте мечтата си, не се предавайте.

Но какво се получава, когато този ентусиазъм угасне заради мнението на 10 или 10 000 човека? Пеенето изисква талант и това е на 100 % вярно. Пеенето не се научава с практика. Освен ако човекът не е упорито магаре.

НО! Редица други професии се усъвършенстват единствено с практика. Така че примерът наистина не е уместен. Твърде емоционалното приемане на ситуацията е вредно. Затова и трябва да се намеси разумът, който ти напомня: има толкова много професии, които не се работят, защото не са престижни, не са известни, родителите ти не са ти говорили за тях, в училище и университета не се изучават, непрестижни са, работата е мръсна. Ето това е гласът на разума. И е истина.

Вярно е, че например в България липсват асансьорни техници. И е вярно, че България не се е развила дотолкова, че в малките градове в блоковете на над 20 години едва ли ще бъдат подменени асансьорите с нови и модерни такива. Тогава къде са хората, които могат да се грижат за съществуващата вече среда? Липсват. Защото им е втълпено, че това не е престижна и желана или мечтана професия. Но е необходима. Тук се сблъскват разума и емоцията, желанието и възможностите.

Истината се оказва е някъде по средата. Не следвайте желанията си, но работете с желание. Станете експерти в това, което вършите, независимо, че първоначално не е това, което сте искали да вършите. Вършете го с ентусиазъм.

Аз обаче вярвам, че има златна среда. И че примерът с музиката не е уместен. Също и че не винаги времето, отделено за дадена дейност, може да се счита за изгубено. Именно времето и желанието натрупват опита. От него се ражда и професионалистът.

Въпросът не е само до възможности и желание, а и до лична преценка и познаване на себе си. Важно е човек да си вярва, но е важно и да послуша тези, които го познават, когато искат да му помогнат.

Важно е да реши кое от това, което му се казва, ще му е наистина полезно, но е важно и да не игнорира всеки съвет като намеса в личния му избор. Защото човек е създаден да общува с другите хора и често да се саморегулира според ситуацията, да е гъвкав.

Да разбере кога е губене на време и кога усилията му наистина ще имат резултат.

Да си повярва, но по разумен начин и разумно да желае и да мечтае. Защото падането от високо боли.

автор: Яница Григорова

източник: bezmastilo.com

Вижте още: Малките уроци на живота – д-р Р. С. ШАФЪР