ПЕСЕН ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО

За тези от нас, които живеем на брега,

Постоянно застанали на ръба на решението,

Съдбоносни и сами

За тези от нас, които не могат да си позволят

Мимолетни мечти за избор,

Които любят в коридорите на идване и връщане

В часовете преди изгревите

Като гледат в себе си и навън

Едновременно преди и след

Търсейки настояще, което да роди утре

Като хляб в устите на децата ни,

Така че техните мечти да не отразят

Смъртта на нашите

За тези от нас,

Които са белязани със страх

Като бледа линия в центъра на челата ни

Научени да се страхуват с майчиното мляко

Защото с това с това оръжие,

Тази илюзия, че сигурността е възможна,

Онези с тежките стъпки искаха да ни накарат да замлъкнем

А за всички нас,

Този миг и този триумф,

Не сме родени, за да оцелеем

А когато слънцето изгрява, се страхуваме,

че може да не се задържи

Когато слънцето залязва, се страхуваме,

Че може да не изгрее на сутринта

Когато стомасите ни са пълни се страхуваме

От лошо храносмилане

Когато стомасите не са празни се струхуваме,

Че няма да ядем отново

Когато обичаме, се страхуваме,

Че любовта ще изчезне

Когато сме сами, се страхуваме,

Че любовта никога няма да се върне

А когато говорим, се страхуваме,

Че думите ни няма да бъдат чути или добре приети

Но когато мълчим,

Пак ни е страх

Затова е по-добре да говорим

И да помним, че

Не сме родени, за да оцелеем!

Поетесата Одри Лорд /1934-1992/ посвети живота си и творческия си талант, за да се изправи срещу и да се справи с несправедливостта на расизма, сексизма и хомофобията.

На тенденцията да се категоризират хората в групи и последващите предразсъдъци от това тя противопостави собствената си индивидуалност и се превърна в един от най-важните феминистки гласове в световен мащаб.

редактор: Андрей Митев

Вижте още: Знам защо пее птицата в клетка – МАЯ АНДЖЕЛОУ