ЗА МИЛОСТ, ЖАЛ, МИР И ЛЮБОВ

За милост, жал, мир и любов
се молят тез, що страдат,
и сладкото това добро
с благодарение даряват.

Щом милост, жал, мир и любов
е Господ наш, Отецът,
то милост, жал, мир и любов
е неговият син – Човекът.

С човешки лик е жалостта,
мирът – с човешка дреха.
От Бог, но в плът, е любовта,
а милостта – в сърце човешко.

И всеки, който унизен,
се моли, не в божествен,
в човешки облик, гдето е,
жал, милост, мир, любов да срещне.

Да любим трябва ний човека
в езичник, в турчин и в евреин.
Жал, милост, мир, любов където са,
там и Господ също живее.

МОТО КЪМ ПЕСНИ ЗА НЕВИННОСТТА И ОПИТА

Младите са в плен на своята представа.
Не мислят за себе си, дорде не узнаят
от Опита как да ловят и затварят
в клетка феи и елфи. Тогаз негодяят

заръмжава и вдига вой лицемерът.
Тъй всеки приятел, добър дотогава,
разкрива най-после свойте истински цели
и орелът от бухала се различава.

НА МОЯТА ХУБАВА РОЗА

Едно цвете ми беше предложено
каквото до днеска Май не бе раждал.
Ала аз заявих: „Имам си роза“
и сладкото цвете подминах важно.

И при моята хубава роза отидох
да се грижа за нея цяла нощ и цял ден,
ала тя се извърна от мене ревниво.
Тъй с трънено щастие бях награден.

ПЕСЕНТА НА ДИВОТО ЦВЕТЕ

Дорде бродех в гората
сред зелени листа
на Дивото цвете
чух песента.

„В земята аз спях
в тихата вечер.
Страховете си шепнех
и сладост усещах.

На разсъмване тръгнах
като светло веселие
нова радост да търся,
но срещнах презрение.“

МУХАТА

Малка мушице,
твойта лятна игра
изтри, без да пита,
леко мойта ръка.

Не съм ли и аз
муха като теб?
Не си ли и ти
като мене човек?

Защото танцувам,
пея, пия, доде
една сляпа ръка
махне мойте криле.

А щом мисълта е
живот, сила, дъх
и нейната воля
е единствено смърт,

не съм ли муха
щастлива, ако
жив ли съм, мъртъв ли,
все е едно.

Уилям Блейк /1757 г. – 1827/ е английски поет, художник и гравьор, автор на оригинални поредици от лирични и епични стихове, илюстрирани от самия него. Макар че не получава признание приживе, днес той е смятан за един от първите и най-значимите представители на зараждащия се романтизъм.

Смятан за луд и низвергнат от съвременниците заради възгледите си, Блейк получава силна подкрепа по-късно от критиците за своята експресивност и креативност, както и за философските и мистични влияния в творчеството си.

Настроен враждебно към всички форми на организирана религия, в творчеството му са характерни алегориите, мистичната символика, острите композиционни решения и почти произволната игра на линии и цветове. Блейк отрича традиционната композиция и перспектива.

Негово дело са известните илюстрации върху Дантевата „Божествена комедия“. Стилът му е отразява уникално мистично виждане за света, смесване на реалност и фантазия. Днес той се смята за един от гениите на английската литература и изкуство и уникален живописец.

илюстрации: Уилям Блейк

Вижте още: Времето лекува само там, където болка няма – ЕМИЛИ ДИКИНСЪН