Внимавай, когато прощаваш на мъжа до себе си.

Внимавай, когато му даваш втори шанс. И трети. И четвърти…

Колкото повече му прощаваш, толкова по-малко ще те уважава.

Колкото повече си затваряш очите за нещата, които прави или не прави, толкова по-малко ще се старае да ти даде това, от което се нуждаеш.

Просто защото ще знае, че, каквото и да се случи, ти винаги ще му дадеш нов шанс.

Винаги ще го разбереш. Винаги ще му простиш.

Дори ако не ти е поискал прошка.

Този мъж ще свикне да не се страхува, че ще те изгуби.

Просто защото ще знае, че ти никога няма да си тръгнеш.

А дори и да си тръгнеш, ще се върнеш.

Този мъж ще започне да се чувства комфортно, разчитайки на твоята прошка.

Използвайки твоята любов. Използвайки теб.

Никога не позволявай на мъжа до себе си да се чувства комфортно, когато проявява неуважение към теб.

Никога не позволявай на мъжа до себе си да те приеме за даденост.

Никога не позволявай на мъжа до себе си да те накара да забравиш себе си.

Твоите недостатъци са идеални за сърцето, което е писано да те обича.

Понякога просто трябва да обърнеш страницата, която вече толкова дълго четеш.

Понякога просто трябва да осъзнаеш, че в книгата на живота ти има много повече от това, което препрочиташ отново и отново, до безкрай…

Понякога просто трябва да бъдеш смел и да продължиш напред.

Не се страхувай да обърнеш нова страница.

Не се страхувай да затвориш тази глава, изпълнена с болка, разочарование и съмнения.

Не се страхувай да поискаш живота, който заслужаваш.

Живот, който не е изпълнен с непрекъснати (само)обвинения за минали грешки.

Живот, в който бъдещето не те плаши.

Живот, който живееш тук и сега.

Не се опитвай да поправиш това, което се е счупило в миналото.

Позволи на бъдещето ти да създаде нещо ново.

илюстрации: ©LESLIE ANN O’DELL

Вижте още: Декларация на самоуважението – ВИРДЖИНИЯ СЕТАЙЪР