Обричане

Не си спомням баща ми

някога да е казвал на мама:

Обичам те!

Но щом болест я връхлетеше

той переше и готвеше

и я поглеждаше толкова ласкаво,

че тя се изчервяваше,

като момиче.

А когато мама умря –

татко се смали,

залиня

и набързо пое

към небето.

На гърба

на тяхната сватбена снимка

прочетох:

„Василке, чакай ме.

Скоро ще дойда при тебе.“

След тези простички думи

колко ли струват

всичките

любовни антологии?

НАДОЛУ

Все по-празно

и грозно

зее

хамбарът на душата ми.

Все по-малко

зърна Вяра,

зърна Надежда,

зърна Любов.

А когато

воденичният камък

на делника

стрие и тези зърна –

най-горчивият хляб

в пещта на сърцето си

ще изпека…

Вижте още: Докога ще ни сближава болката – ХРИСТО ФОТЕВ