На Тодор Колев представяне не му е нужно. Наследството, което остави след себе си говори само за това какъв артист е имала родината ни и колко тежка е загубата на такъв човек.

Нека си припомним що за личност бе Тодор Колев с някои от най-култовите му реплики от интервютата и незабравимите филми с негово участие:

Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея. Принцип.

В крайна сметка имам максима, че да спиш с умна жена е все едно да спиш със самия ум. И на първо място слагам ума, интелигентността и забавността на жената. И ми е отвратително да бъда с пияна жена.

Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората.

Икономията е майка на мизерията.

Знаеш ли, братчед, кое отличава хората от животните? Алкохолът! Нито едно животно не пие!

Кокошка отвсякъде може да долети, яйцето не може.

Камен Донев и Мариус Куркински са каймакът на кафето, но имам и други студенти, които са много добри актьори. Вижте, аз нямам самочувствието, че съм направил някакви чудеса с тях или без тях. Големият номер е друг. Оказа се, че те издържат на напрежението и ходят да се борят с „мечките“, както казвам.

Неудобно ми е да говоря за себе си, но съм бил носител на всякакви награди навремето, когато имаше селекции, национални прегледи за българска драма… Аз обичам да си гледам работата. Вярно е, трудих се, и то много, дълги години. И това, което съм правил, явно е нещо добро – факт е, че името ми се знае дори от децата.

Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава – с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам.

Неосъществена ще остане мечтата ми да бъда рентиер, които има възможност да живее и работи свободно.

Ако се опиташ да се бориш, защитеният винаги е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква борба – с кого, с мечките?

Борбата между пошлото и истинското изкуство е неравностойна. Личности има, но… е много трудно да се бориш. Ще ви кажа нещо наистина лошо – в крайна сметка борбата е само за пари.

В парите няма нищо лошо, но когато те станат решаващ фактор, тогава всичко губи смисъл.

Ненавиждам безумните риалитита по родните телевизии. Да им гледам аз задниците в кенефа, как се бият, как се карат – за да може един Станчо или Пенчо, който иначе не умее нищо друго на този свят, да спечели едни пари. Друга причина няма – ако има, съм готов да простя.

На българина му допада простака, обича го. Ние си падаме по простотията. Агресията и насилието са в кръвта ни.

Тук всичко е една хавра! Животът ни е анархия. Аз сега мога да извърша ей тук пред вас някаква гадост, която ще ви обиди и няма да можете да я изтърпите. И никой нищо няма да ми направи. Абсолютно никой няма да се затича да брани своите права и интереси. Камо ли пък държавата да го направи! Ние сме наистина Абсурдистан.

Сега не е модерно да кажеш „ще сковем кочина“, а „ще реализираме кочина“.

Днес все по-трудно намирам с кого да говоря. Преди да почине Коко, поне с него си говорех… за изкуство. Сега обаче няма с кого да си говоря дори за живота. Не ми остана с кого. Знаете ли, наскоро си дадох сметка, че ние дори да си говорим за нещо, то просто няма смисъл.

Може да ме умори единствено досада. Иначе не обичам многолюдни компании. Това може да ме умори. Спектаклите и шоутата са наистина огромен обмен на енергия. Как се възстановявам? Италианците имат много хубав израз, подходящ за тия ми моменти – dolce far niente. Много обичам да не правя нищо и даже съм се улавял и се питам как може така да стоя и да блея. Стоя на морето, на океана и нищо не правя, нищо не виждам, нищо не мисля. Ей така! Като някоя патка.

Няма по-хубаво нещо от това да работиш и да харесваш работата си.

Човек да се занимава със себе си. Да се занимава с моментните си хрумвания, дори да не са толкова умни, а направо глупави.

Артист, който казва че не е суетен, не говори истината. Не е вярно. Когато си артист, ти се показваш, проявяваш своеобразен есхибиционизъм. Даже още по-страшно, той е духовен есхибиционизъм. Как да не съм суетен, щом мога да разсъбличам душата си. Как!

Ако си кажете „О, Господи, колко жалко, че свършва“, тогава сте направили нещо.

Вижте още: ЧЕРНИТЕ ОВЦЕ ЖИВЕЯТ НАСТРАНИ ОТ СТАДОТО – НЕ ИСКАТ ТЕ ДА ГИ ДОИ СТОПАНИНА – БОРИС ХРИСТОВ