.

Тя е суеверна и подозрителна, на нея не й е известно значението на думата приятелство, а да обича не е способна, защото не знае какво е това любов. Нищо не чете, спи по цели денонощия, значи не е способна да се развива като личност.

Когато прочита тази толкова убийствена характеристика, дадена й от някога близкия й приятел, фотографът Сесил Битон, автор на книгата “Бегли бележки”, Гарбо, според спомените на Аристотел Онасис, на чиято яхта тя се намира в момента, изхвърля мемоарите зад борда и с ледена усмивка произнася:

От цялата тази безсмислица истина е само едно – действително обичам да спя!

Грета е родена на 18 септември 1905 година в семейството на Карл Густавсон, майка й е чистачка на улични тоалетни в Стокхолм.

Прието е да се смята, че семейството е бедствало, но престижната работа на бащата й се плащала добре, а и майка й има малка лавка, която по-късно й оставя в наследство.

Когато Грета навършва 14, баща й умира, а майка й настоява да остави ученето и да започне да работи отначало като чистачка, а след това като продавачка в универсалния магазин “Пъб”. Там й се усмихва късметът.

В началото на 1921 година магазинът се нуждае от рекламни снимки за нова серия шапки. Собствениците решават да не харчат пари за манекенки и снимат младите продавачки. Най-фотогенична се оказва пухкавата Грета.

Снимките са поставени на витрината, а шапките, рекламирани от Грета, се ползват с успех повече от другите. Затова, когато отново се налага да се снимат малко рекламно филмче “Как не трябва да се обличаме”, собствениците изобщо не се замислят кого да поканят за него. Именно това се смята за кинодебюта на великата актриса.

Когато един от основателите на “Метро Голдуин Майер”, легендарният Луис Майер, вижда Грета Гарбо, той е абсолютно категоричен:

Смешно е дори да се помисли, че тази тлъста селянка може някога да изглежда по същия начин, както Пола Негри или Норма Ширър.

Днес малко хора знаят кои са последните две, но почти всеки е чувал името на Гарбо. 

Американският филмов институт я поставя на 5-то място в списъка на 100-те най-добри актьори за всички времена. През 1955 година получава почетен Оскар за цялостната си кариера и незабравимите превъплъщения на екрана.

В Америка шведската актриса се снима в десетина неми и 17 озвучени филма. В повечето от тях сюжетът се развива по известната формула “любов – раздяла – вярност – смърт”, но има и други, които влизат в класиката на кинематографията, като “Вдъхновение” и “Ана Каренина” на Клерънс Браун; “Кралицата Кристина” на Рубен Мамулян, “Дамата с камелиите” на Джордж Кюкор.

По време на снимките на филма “Любов”, заснет също по романа на Толстой “Ана Каренина”, Гарбо е партньорка на известния плейбой на Холивуд Джон Гилбърт.

Легендата гласи, че през първия снимачен ден той закъснява с половин час и когато се появява, Грета го пита добре ли е прекарал времето си, на което Гилбърт отговаря:

След като ви видях, разбрах, че съм го пропилял.

Още на следващия ден младите хора пристигат на снимките с една и съща кола, а след три месеца е определена датата за сватбата им. Но ден преди нея Гарбо, без да даде никакви обяснения, си събира вещите и напуска вилата на Гилбърт.

Въпреки това на бракосъчетанието се събират много гости, а когато става ясно, че булката няма да се яви, се развихря голям скандал. Явно, за да разведри обстановката, Луис Майер, потупвайки разстроения жених по рамото, се шегува:

Не се разстройвай, скъпи. Много мъже биха искали да се окажат на твоето място – да преспят с красавицата, но да не се оженят за нея!

Гилбърт здравата цапардосва Майер по физиономията, след което му се налага да забрави за успешната си кариера.

През своя дълъг живот Грета Гарбо е дала не повече от десетина интервюта, а и на тях се съгласила само под силния натиск на ръководството на киностудията.

Почти веднага след пристигането си в Холивуд Гарбо започва да страни от светските мероприятия и журналистите. Самата тя обяснява това така:

Тогава приличах на кораб, пътуващ без цел и посока, изплашена, изгубена и самотна. Бях несръчна, боязлива, измъчена, беше ме срам заради английския ми. Именно за това издигнах около себе си непробиваема стена и живея зад нея, скрита от целия свят.

След като на 36 години тя напуска киното поклонниците й трябва да се задоволяват само със слухове.

Актрисата прекарва последните години от живота си в почти пълна самота в Манхатън, Ню Йорк. Така и никога не се омъжва, сред любовните ѝ връзки са известни и няколко с други жени.

Грета Гарбо умира на 15 април 1990, на 84-годишна възраст. Според завещанието на актрисата архивът й е отворен след десет години, затова журналистите и биографите чакат този момент с нетърпение.

За тяхно разочарование обаче публикуваните документи за личния живот на актрисата не разбулват тайните около нейната загадъчна личност.

В кореспонденцията на Гарбо има всичко – от диетите, които е спазвала, до сметки за доходите, които й е носел най-големият в Лос Анжелес универсален магазин, но не и информация за отношенията й с хората, които е срещала по жизнения си път.

Най-вероятно, тя ще си остане единствената неразгадана тайна на Холивуд.

Никога не съм казвала „Искам да бъда сама“. Казвала съм само „Искам да ме оставят на спокойствие“, което не е едно и също нещо.

Близките отношения с хората ми носят само нещастие и се стараех да не започвам връзки. Понякога това не ми се удаваше и тогава отново се налагаше да съжалявам. В действителност аз съм била щастлива само насън, но едва ли си заслужава да признавам това.

За да покажеш достойнствата си се иска много повече ум, отколкото за да прикриеш недостатъците си.

Всеки, който се усмихва постоянно, крие издръжливост, която е почти плашеща.

Животът може да бъде и прекрасен, само ако знаехме какво да правим с него.

Иска ми се да бях свръхестествено силна, за да мога да оправям всичко, което не е наред.

Изглежда има закон, който урежда всички наши действия, така че никога не правя планове.

Аз водя монашески начин на живот: нужни са ми само четка за зъби, парченце сапун и тубичка крем.

Историята на живота ми трябва да включва задни входове, тайни врати и асансьори и други всевъзможни начини, по които съм минавала, за да остана поне за малко настрана от голямата шумотевица.

Има много неща в сърцето, които не можеш да споделиш с друг човек. Те са твои лични радости и скърби, които никога не можеш да изкажеш. Когато ги кажеш, губиш част от себе си.

В нашия свят няма място за голямата любов и за да я изпита човек трябва да заплати с живота си.