В общи линии, заглавието на това така наречено ,,есе“ твърди, че ако обичам самотата, значи обичам и свободата. Все още недоумявам, как Шопенхауер не е допуснал, че може някъде под небето да съществува самотен минималист, който да е на четвъртата година от изплащането на двадесет годишния си кредит?

Човекът може да е самотен, прикован от системата, обаче да си се чувства напълно добре. Това няма да означава че мрази, или обича свободата. А като стана въпрос за свобода… От къде можете да сте напълно сигурни, че сте свободни. Че всичко това, което правите е по ваше желание или нежелание?

Разбира се думите, в момента които са изписани, съм ги нанесъл по мое собствено желание, нали така? Рибите в акавариума също избират къде да плуват. Дали в долния край, дали в десния, дали в левия, в горния, в долния, или по средата… това е изцяло по техен избор, или по-точно, избор идващ от инстинктът им. Обаче, рибите си нямат на представа, че светът в който живеят и в който притежават свободата, се простира на не повече от два кубически метра. От къде сте наистина сигурни, че свободата не е една илюзия.

Отговорът се крие отвисоко. Където самотата царува и рекламите на ,,Екзодерил“ или ,,Вартнер“ за борбата с гъбички, не достигат.

Преди всичко, какво представлява ракът? На кратко най-страшната болест за хората, представляваща лоши клетки, които се хранят с добрите клетки и се множат страшно бързо, докато не остане нищо за ядене. Така, щом се запознахте с този факт, да отидем на високо. Да кажем на около двеста хиляди километра височина, където гледката е най-показателна. Сега погледнете надолу. Според вас, дали Луната се тревожи, че за ракът няма лечение? Или е някое студено и арогантно същество, което не го интересува, че най-близкият му спътник скоро ще ритне камбаната. Каква ирония… Болестта, от която се страхуваме най-много, сме самите ние.

От край време хората се смятат за най-великите същества на планетата. Че имат свободата да измислят нещо ново, да изобретят нещо гениално и нечувано до сега. Всичките тези величествени личности, като започнеш от Айнщайн, Моцарт, Тесла, Бетовен, Стивън Хокинг и останалите гении по света, всички те са хора, на които сваляме шапка и си казваме колко по-добър е светът заради тях. Обаче като теглиш една черта… няма особено значение.

Да имаш свободата да избираш дали да си купиш солети или чипс – няма значение. Нали в крайна сметка трябва да ядеш още, за да продължаваш да ядеш още. Нямаш избор, първичните ти инстинкти поемат контрол. Приятелства, любов, семейство, щастие, омраза, интелект… В крайна сметка за колкото и свободни, или уникални и велики да се смятаме, на всички ни е заковано в главите да сме едни лоши клетки, които ядат добрите клетки, докато не остане нищо за ядене.

Не съм съгласен, че който не обича самотата, не обича и свободата, защото можеш да обичаш свободата, без да обичаш самотата и обратното. Също защото свободата в истинската си светлина остава непонятна за нас.

Още от Никола Атанасов: Търсене на Талисман за щастие

снимки: ©Красимир Георгиев