Д-р Орисън Сует Марден (1848–1924) е велик американски писател-психолог, обогатил ни с мъдрости, чрез които овладяваме изкуството да се живее пълноценно и щастливо.

Когато нещата в живота ви вървят трудно, когато изглежда, че всичко е срещу вас, когато сте притиснати в ъгъла, когато небето е мрачно и не можете да видите никаква светлина, тъкмо това е времето да проявите своя характер и да покажете от какъв материал сте направени.

Ако има нещо във вас, нещастията ще го изкарат наяве. Онова, което човек прави въпреки обстоятелствата, а не благодарение на тях, е критерият за способността му да успее. Когато сутрин се събудите с потиснато настроение и се чувствате паднали духом, поради неприятните неща, които предстоят, вземете твърдото решение, че каквото и да стане, това ще бъде един „забележителен ден“ за вас. Тогава вместо вероятния провал и загуба на деня, вие най-малкото ще постигнете значително повече, отколкото бихте постигнали, ако допуснете депресивното настроение да ви завладее.

Човек е животно, което е лениво по природа. Когато човекът се сблъска с трудности, той изпитва силно желание да заобиколи трудното място. Но не по този начин може да се убие драконът, който ни преследва и загражда пътя ни към щастието. Не изоставяйте или не избягвайте работата; не заобикаляйте затрудненията — вървете право срещу тях. Хванете дракона за главата и го удушете.

„Преди всичко“ — казва Франк С. Хадок в книгата си „Силата на волята“ — „гневът, раздразнението, ревността, депресията, киселото настроение, мрачните мисли и притесненията трябва да бъдат изгонени от ума завинаги чрез непоколебимата и решителна воля. Всички тези лоши мисли са демони за тялото — те не само смущават ума, но също така нараняват и тялото като предизвикват отделянето отрови в организма и по този начин влияят отрицателно върху клетките. Тези емоции затрудняват дори и кръвообращението. Отровите, които те произвеждат, са крайно смъртоносни. Те мачкат и късат клетките на нервната тъкан. В резултат на тяхното влияние човешката психика достига ниво, което е пагубно за волята. Те прогонват надеждата, потискат възвишените стремежи и намаляват умствените способности.

Лошите мисли трябва да бъдат прогонени от живота като вземете решение, че винаги трябва да ги преследвате като врагове. Подобни негативни емоции трябва да бъдат задушени и заличени и да бъдат напълно изключени от живота ви. Който успее да постигне тези огромни резултати ще открие увеличение на волевите си възможности, които ще му помогнат да устои на всички естествени житейски предизвикателства.“

Ако сте мрачни, унили или обезверени; ако имате навика да се безпокоите или тормозите за различни неща или някакъв друг недостатък възпрепятства развитието ви, никога няма да се освободите от този недостатък, докато мислите постоянно за това. Няма нищо по-сигурно от това, че като подхранвате тези чувства, вие влошавате положението си. Ако обаче човекът, който страда, се опита да промени посоката на мисълта си, като извика от спомените си нещо приятно, ако види някакво красиво произведение на изкуството или природата, ако прочете някаква полезна и възвисяваща книга, „тъгата“ му скоро ще изчезне. Светлината ще замени мрака и  радостта ще замени скръбта.

Както госпожа Уигс казва: „За да стане весел, човек трябва да се смее, когато се чувства зле; да мисли за нечие чуждо главоболие, когато от неговото ще му се пръсне главата; да продължава да вярва, че слънцето пак ще изгрее, въпреки че облаците са толкова дебели, че нито един лъч не може да ги пробие“.

Една от най-лъчезарните и най-веселите жени, които съм познавал, ми каза, че била предразположена към депресии или меланхолия, но се научила да преодолява тези състояния, като съзнателно започвала да пее някоя весела и радостна песен или да свири нещо на пианото винаги, когато предчувствала „атакуването“ на тези състояния.

Силата на противоположната по сила положителна емоция е на практика перфектна, ако новата емоция е по-силна от старата.

„Единственото лекарство срещу мързела е работата“, казва Рутерфорд; „единственото лекарство срещу егоизма е самопожертвувателността, единственото лекарство срещу безверието е да се освободите от пристъпите на съмнение, като изпълнявате Христовите заповеди; единственото лекарство срещу страха е да се ангажирате с някакво ужасяващо задължение, преди да ви е настръхнала косата“.

По сходен начин лекарството срещу лошото настроение е да се предизвика добро настроение, което да изпълни целия ум и всички мисли на човека. Това изисква голямо усилие на волята, но единственият начин да преодолеем някой недостатък е като мислим упорито за противоположната на него добродетел и да я практикуваме, докато я усвоим напълно и тя стане нашата втора природа. Задържайте противоположната мисъл на тази, която ви потиска и настроението ви естествено ще се подобри.

ВЪОБРАЖЕНИЕТО притежава огромна сила да променя неприятните мисли или преживявания. Когато се окажете жертва на лошото си настроение, просто си кажете: „Това настроение не е истинско, то няма нищо общо с моя по-висш и по-добър „аз“, защото Създателят никога не е имал намерение да помрачава съзнанието ми с подобни тъмни картини“.

Припомняйте си настоятелно най-възхитителните преживявания, най-щастливите дни в живота си. Фокусирайте ума върху нещата, на които сте се радвали; прогонвайте от ума си мислите за провал, като мислите за нещата, които сте постигнали. Когато сте заплашени от меланхолично настроение, упорито мислете за хубави неща. Извикайте на помощ надеждата и визуализирайте своето светло и успешно бъдеще. Заобиколете се за няколко минути на ден с подобни приятни мисли и ще бъдете учудени да видите как всички призраци на тъмнината и мрака — всички мисли, които ви тормозят и тревожат — са изчезнали от очите ви. Те не могат да понасят светлина.

Светлината, радостта, веселието и хармонията са вашите най-добри защитници; раздорите, тъмнината и болестите не могат да съществуват в тяхно присъствие. Както един писател в „Списанието за мистерии“ казва: Нашите проблеми могат да устояват на всичко, само не и на незаинтересоваността и осмиването. Когато се разграничим от тях и престанем да мислим за тях като за неща от огромна важност или когато сведем незначителността на тези мисли до подигравка, те бързо побягват унизени и скриват своите „малки глави“. Докато не станем господари на своето настроение, ние никога няма да вършим своята работа по най-добрия начин, на който сме способни. Никой човек, който зависи от милостта на своето настроение, не е свободен. Свободен е само този, който може да направлява сам живота си, независимо от умствените си врагове. Ако човек трябва всяка сутрин да се консултира със своето настроение, за да види дали ще може д свърши работата си или дори само някоя незначителна задача през деня; ако трябва да погледне умствения си барометър, когато се събуди, за да види дали смелостта му се покачва или пада, той е роб; той не може да успее или да бъде щастлив.

Колко по-различен вид има човекът, който всяка сутрин е уверен в това, че ще свърши по най-добрия начин своята работа и то така, че никакво настроение или външни обстоятелства няма да му попречат да направи това. Как великолепно се грижи за себе си този, който не се страхува, не се съмнява и не се тревожи.

Вярно е, че този върховен самоконтрол, характеризиращ спокойната и силна душа, отличаваща се сред милионите други, които се терзаят, тревожат и са управлявани от своето настроение, е един от последните уроци на човешката култура. Съзнателният върховен самоконтрол е необходимо условие за постигане на истинско развитие и въпреки всичко може да се постигне от всеки чрез съответни усилия. Когато постигнем това, ние повече няма да завиждаме на онези смирени души, които впечатляват със силата, която излъчват, и непоколебимото спокойствие — тези, които вървят към своята цел с ритъма и величието на небесните тела. Такива могат да бъдат само онези, които са се научили да мислят правилно, да направляват своето настроение и заедно с това да направляват хората и обстоятелствата. И ние можем да бъдем като тях, ако пожелаем.

Изграждането на характер в условията на силен натиск води до най-голямата дисциплина в света. Знаете кое е правилно и какво трябва да направите, дори и ако не ви се иска да го направите. Това е времето да овладеете в максимална степен себе си, да се заемете твърдо с изпълнението на задачите си, без значение колко трудни или неприятни са те. Спазвайте тази непреклонна дисциплина ден след ден, седмица след седмица и скоро ще изучите изкуството на изкуствата — перфектният самоконтрол.

из „Човекът, господар на мислите и чувствата си“

Вижте още: Показател за нивото на развитие е разстоянието от желания до намерения – АВЕСАЛОМ ПОДВОДНИ