Пиер Дако

Нашата прекрасна епоха…

Немалко от съвременните хора са неприспособими. А неприспособимост означава противоречие.

Противоречието от своя страна означава раздвоение. 

Раздвоението води до тревожност.

Едно от най-големите противоречия е следното: човек е раздвоен между това, което „е“, и това, което „смята, че е“. В този случай той се разкъсва между скритите си наклонности и външното си поведение.

И психологът констатира, че в осем случая от десет болният е неприспособим не към работата или времето, в което живее, а към самия себе си поради многобройните вътрешни конфликти, които го разкъсват.

Много хора искат да „успеят“. Да успеят в какво? Не знаят. Знаят обаче, че трябва да са първи. Първи в какво? Защо? Къде? Също не знаят. Главно те желаят да превъзхождат другите. Защо? Защото се чувстват по-непълноценни от тях. Може би никога чувството за малоценност не е било развито в такава степен както днес.

Осъзналият себе си индивид е на изчезване. Съвременният човек се подчинява не на разума или на съзнателните си помисли, а на болезнената си емоционалност.

Използваните с оглед на това средства често са нечувано брутални. Достатъчно е да видим някои реклами или вестници, да чуем някои радиостанции. Достатъчно е да хвърлим поглед върху количеството илюстровани издания, които възпрепятстват всякакво съзнателно четене. Всички тези посегателства са на емоционално и обикновено несъзнателно равнище. Така че има от какво да се плашим. Промиването на мозъци се е превърнало в епидемия. И тези, които „дърпат конците“, добре познават могъществото на емоциите.

На човешкото „съзнавано“ се пада относително малко място в живота. Ако съзнаваното заема повърхност колкото езеро, несъзнаваното е необятно като океан. Много болести се дължат на конфликти между съзнателния и несъзнателния пласт. 

Човек трябва да преоткрие равновесието и приспособимостта. Да преоткрие истината и щастието. 

За да бъдеш осъзнат индивид, е необходима цялостна хармония на човешката личност. Хармонията идва от реда. А редът идва от равновесието. Затова всяка болест пречи на осъзнатостта. Защото раздвоява човека и нарушава хармонията му. Без подреденост няма истинско действие, което хармонично да съответства на вътрешните наклонности на индивида. В този случай човекът усеща противоречието между това, което върши, и това, което е. И страда.

Без подреденост нито любовта, нито приятелството са възможни. Любовта се състои в това да даваш. За да даваш, трябва да притежаваш. А да притежаваш нещо, означава да си психологически силен. Няма истинска сила без равновесие. Без равновесие изживяваме една неистинска любов, която само получава и взима, но не умее да дава. Изживяваме вкопчване, което често се появява при неправилно възпитание – фактор на не едно заболяване.

 

От кого са създадени сегашните условия на живот, ако не от всички нас? Ако сме неспокойни, постъпките ни също ще са такива. Ако сме душевно инертни, ще породим инертност. Истинско нещастие е да видиш колко хора живеят несъзнателно, като автомати. 

В действителност те не съзнават какво вършат… или почти! Кой може да си каже в края на деня: „Напълно, до дъното на душата си поне в продължение на пет минути съзнавах какво върша“? Вместо това работим машинално, мислим машинално, живеем според тиковете и навиците си.

Така се получава, че някои са ходещи мъртъвци. Те са лашкани насам-натам от несъзнателното у тях и дори не се опитват да го открият. Колко са съзнателните жестове в сравнение с несъзнателните? Колко много са думите, наизустени папагалски от училищната скамейка, и оттогава нито веднъж не са подложени на съмнение? Какво лично и съзнателно има във всичко това?

Да променим условията, означава да променим самите нас. Всичко, което вършим, е изключително важно. Всяка наша постъпка се вписва в нас и в околните. Как си представяме, че можем да поемем подобна отговорност, ако не знаем какво вършим самите ние? Ако не знаем също така какво ни тласка към действие?

Да осъзнаеш себе си е съвършенство. А съзнанието е като волята: нуждае се от вътрешно „почистване“ и обучение. След като съзнанието е нещо съвършено, то изисква съвършени условия. Изисква преди всичко равновесие и свързаност. Вътрешно разпокъсаният човек е несъзнателен автомат.

Човек е изложен на опасност: да се превърне в машина. Ако човек стане машина, то постъпките му ще бъдат постъпки на машина, дори ако се занимава с наука, с поезия или с музика. Може да престане да бъде машина, но за целта трябва да се познава. Това изисква продължителен труд, затова пък откритието е прекрасно.

из „Фантастичните победи на модерната психология“

Вижте още: При мнозина умствената възраст не съответства на физическата – ПИЕР ДАКО