Василий Кандински е руски художник, считан за основоположник на абстракционизма. Роден в Москва, той завършва право и икономика в Московския университет. Започва да се занимава с живопис на сравнително късна възраст – на 30 години, като с това се отказва от кариера на професор в юридическия факултет на Дерптския университет.

През 1896 г. той се преселва в Мюнхен, където изучава теория на изкуството. След края на Първата Световна война се завръща в Москва, където след Великата Отомврийска революция, не намира подкрепа за своите идеи в изкуството и се принуждава отново да емигрира.

През 1921 г. се установява в Германия, а с началото на Втората Световна война, окончателно се заселва във Франция. Придобива френско гражданство и живее там до края на дните си.

Някои от най-известните творби на Кандински са изложени в Ермитажа, където е му е отделена собствена зала.

Художникът участва в създаването на новаторската група “Синият ездач” в Мюнхен. Творчеството му се развива в посоката на безпредметната живопис. Кандински рисува общо 10 картини, наречени “композиции”, като само 7 от тях са оцелели до днес.

Темата на повечето му композиции е предстоящият Апокалипсис, който ще сложи край на Света, какъвто го познаваме. Той е привлечен от Теософското Общество (течение, основано от Елена Блаватска, за подробности книгата й “Разбулената Изида”), което пророкува навлизането на човечеството в Нова ера на духовно развитие.

Не веднъж изразява мнението си, че “музиката е най-добрият учител”. Свързва музикалните тонове с определени цветове, а цветовите комбинации с акорди на пиано. Развива и теория за връзката между геометричните фигури и как те се отнасят към човека. В трудовете си разработва идеята, че цветовете имат много дълбоко емоционално въздействие и вибрират в душата с вътрешен резонанс, като могат да постигнат силен спиритически ефект.

Абсолютната обективност е недостижима.

Цялото „мироздание“ може да се разгледа като затворена космическа композиция.

Всяко произведение на изкуството е дете на своето време, често то е и майка на нашите чувства.

Кукуригането на петела, скърцането на вратата, лаят на кучето, които може поразително изкусно да се възпроизведат от цигулка, никога няма да бъдат признати за произведение на изкуството.

Нова наука за изкуството може да възникне само тогава, когато знаците станат символи и когато отворените очи и уши позволят да продължи пътя от мълчанието към реч.

Нулата е геометрическа точка свързана с висша степен на самоограничението, тоест с величайшата сдържаност, която въпреки това говори.

Откритите очи и отворените уши превръщат нищожните вълнения в огромни събития.

Понятията, свързани с „примитивност“, са относително, понеже е относителен и нашият „научен“ език. Не познаваме абсолютното.

Прекрасно е това, което отговаря на вътрешната душевна необходимост.

Разликата между природата и живописта се състои не в основните закони, а в материала, подчинен на тези закони.

Царството на точките е безпределно.

Художникът трябва да има какво да каже, защото такава е неговата задача – не владение на формата, а приспособяване на тази форма към съдържанието.

редактор: Ева Димитрова

Вижте още: Струваше ми се, че чувам един силен, безкраен вик – ЕДВАРД МУНК