За разлика от своите братя по перо от кръга „Мисъл“ – Пейо Яворов, Пенчо Славейков и д-р Кръстьо Кръстев, чиито биографии са белязани от бурни, драматични и скандални любовни истории, авторът на „Идилии“ и „Змейова сватба“ Петко Ю. Тодоров има една-единствена дама на сърцето, която боготвори, а и тя му отвръща със същите чувства. Той е само на 16 години, когато се влюбва в красивата варненка Райна Ганчева, а на 21 вече не си представя живота без нея и й подарява годежен пръстен.

Петко Ю. Тодоров

През следващите 14 години – до ранната му смърт – те двамата се обичат като в някаква вълшебна приказка, заобиколени от трите си деца – Юрдан, Николай и Розка, а просторният им дом на „Витоша“ 63, с два кипариса отпред и голяма градина, пълно само с бели рози, става център за литературни срещи и дискусии.

Чорбаджи Юрдан Тодоров, който е може би най-заможният човек в Елена, но има и широки културни интереси, завършил е Робърт колеж в Цариград и говори френски, немски и английски, не може да си намери място от радост, когато разбира, че синът му Петко му води снаха от сой. Райна е от видна търновска фамилия, баща й е едър търговец на жито и кожи, а негов вуйчо е легендарният Кольо Фичето. Освен това Райна е учена жена – попивала е знания в Париж и Лайпциг.

Райна Тодорова

Годежът на Петко и Райна всъщност е три години преди това и става на възможно най-странното място – във влак. Той пътува за Лайпциг, където ще следва литература, след като вече е учил в „Лисе насионал“ в Тулуза, както и право в Берн. Райна пък е студентка в Париж.

И така както пътуват, Петко изведнъж й казва, че не може да си представи как толкова дълго време няма да се виждат, колко убийствена ще бъде за него раздялата, и й предлага още на минутата да се оженят. Райна, естествено, е силно смутена. „Нищо.“, – казва й влюбеният Петко, – „Давам ти време, докато пътуваме оттук, гара Горна Оряховица, до София, да решиш какво ще ми отговориш.“

Не по-малко влюбената Райна не се колебае дълго. И още във влака двамата се заклеват един другиму във вечна любов. След което Петко й поднася още една изненада: вади от джоба си годежен пръстен и го слага на ръката й.

По пътя вземат и друго важно решение: Райна заминава с него в Лайпциг и там заживяват заедно.

Три години след това, на 23 август 1903-та, двамата се венчават в родния град на Петко – Елена. В двора на бащината му къща се събира цялата рода, начело с двамата братя на младоженеца – Христо и Никола, и сестра му Мина, бъдещата годеница на Яворов.

Близките обсипват Райна със златни монети – какъвто е тамошния обичай, и я въвеждат в гостната на огромната къща.

В Елена младите остават една година, докато чорбаджи Юрдан им построи дом на централната столична улица „Витоша“. Там се раждат трите им деца. Там Яворов среща за пръв път Мина, дошла в София, за да учи в софийска гимназия.

Идилията обаче внезапно секва, когато Петко се разболява от туберкулоза и се налага спешно да замине да се лекува но остров Капри.

Повторно заминава на лечение в чужбина през 1914 г. В Лайпциг му правят 3 неуспешни операции.

За трети път заминава, за да оперира апендикса си в Лозана при прочутия проф. Ру. Болестта му обаче ес оказва не възпаление на апендикса, а актиномикоза – локализирано в сляпото черво гъбично заболяване. Получава го от това, че обича да къса тревички и да ги дъвче, докато се разхожда сред природата. 

Оперират го, но получава ново гнойно възпаление. За съжаление не понася лекарствата и в полунощ на 14 февруари 1916 г., след повторна операция, умира в Шато д’Екс, Швейцария.

Само 37-годишен.

През цялото време, докато е в болницата в Швейцария, над него бди всеотдайната Райна. Последното му желание е тя да положи всички усилия и трите му деца да завършат висше образование, понеже той самият, въпреки че учи обществени науки и право в Тулуза, Берн и Лайпциг, в крайна сметка не се дипломира и някои завистници така и не пропускат случай да му го напомнят.

Опява го бъдещият митрополит Стефан, тогава студент в Женева.

През 1921 г. Райна Тодорова и Мара Белчева отиват при тогавашния министър на просветата Стоян Омарчевски с молба да бъдат пренесени в България костите на Петко Ю. Тодоров и на Пенчо Славейков. Така тленните останки на двамата приятели се завръщат в родината с влак. 

Литературният кръг „Мисъл“ – Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров и д-р Кръстьо Кръстев

На 22 юни същата година, с две катафалки, ескортирани от ученици и студенти, откарват ковчезите за опело в църквата „Света Неделя“. Там реч държи проф. Боян Пенев, който казва, че „ние не ценим своето“ и че причина за смъртта им са „подигравките от злоба, завистта и неподбирането на средствата, с които ги уязвяваха враговете им“. Хилядното множество задръства булевард „Княгиня Мария Луиза“ по пътя към Централните гробища…

Из „Големите любови на българските поети и писатели“, Венелин Митев

Вижте още: Родих се да живея в бури – МАРА БЕЛЧЕВА