ЧАТ

Питаш как съм.

Добре съм.

Не спирам да мисля за теб.

Искам да се кача на колата и да дойда да те видя.

Да карам бързо, за да имаме повече време,

да ме чакаш усмихната на прага на вратата ти,

да те целуна,

да те прегърна,

да изслушам какво си правила днес,

да си сготвим,

да ти разкажа история, която не съм разказвал на никого,

да задремя в ръцете ти, докато ме гледаш и не казваш нищо,

да ти направя чай, да разбъркам меда и да махна лъжицата,

да ме научиш на някоя нова игра, която никога не съм играл,

да наглася лаптопа и да пусна сериала,

да си говорим толкова много, че да загубим представа за времето,

да стане твърде късно, че да си ходя и да не ме пуснеш да си тръгна,

да ме пръскаш с вода, докато си мием зъбите,

да си легнем един до друг,

да правим любов,

да си лежим и просто да се гледаме,

да не ми даваш да заспя, за да си поговорим само още малко,

да се наместваш пет минути, за да ни е удобно и на двамата, но на мен да не ми е,

да не помръдна доста дълго, въпреки това,

да те притискам до себе си, сякаш съм дошъл за последно,

да преплетеш пръстите си силно в моите и да не знам къде свършва моята и къде започва твоята ръка,

да ти призная, че съм влюбен, без да се скрия зад шега,

да се събудя до теб.

Стоп.
Изтривам всичко.

Питаш как съм.
Добре съм.
Ти как си?

редактор: Виктор Иванов

Още от младия автор можете да прочетете на неговата фб страница Димитър Калбуров.

Вижте още: Прости ми, че не ти казах какво значиш за мен, докато те имаше – ДИМИТЪР КАЛБУРОВ

Защото обичам друг и нямам нищо за теб – ДИМИТЪР КАЛБУРОВ

Само мижитурките са способни да се гордеят, че са смачкали жена – ДИМИТЪР КАЛБУРОВ