Подмазването върши работа, показва експериментът, проведен от Рос Вонк, професор по психология в университета „Радбауд“ в Неймеген.

В нейното изследване доброволци влезли в ролята на мениджъри и попълнили подробен тест, изследващ собствената им личност. В него имало въпроси от типа как се отнасят към ценности, като приятелството и благосъстоянието. По-късно им били представени реакциите на техните подчинени относно техните тестове. Поне така им е било казано.

Всъщност не били питани никакви подчинени и всички доброволци получили едно и също писмо. Писмото било пълно с ласкателни коментари и комплименти от рода на:

Мисля, че всеки би се разбирал добре с този човек, а аз със сигурност.

Мисля, че с него ще се работи страхотно в много направления, защото той има много и различни таланти.

След това мениджърите били помолени да оценят анонимно подчинените си. Колко искрен е бил според тях авторът на писмото, колко добронамерен, дали се подмазва?

А сега най-важното. Докато едната група от мениджърите си мислели, че четат коментари към собствените си тестове, на другата група им било казано, че четат коментари към тестовете на други мениджъри. И какво се установило?

Доброволците, които си мислели, че четат мнения за себе си, преценили своите подчинени като по-мили, по-искрени и много по-малко сервилни, отколкото тези, които знаели, че четат мнения за другите.

Заключението: когато ние сме обектът на подмазването, смятаме, че е страхотно. Но ако същите ласкателни комплименти са отправени към друг човек, ние си мислим – ах, какъв мазняр.

източник: R. Vonk, ‘The slime effect: suspicion and dislike of likeable behaviors towards superiors’, in Journal of Personality and Social Psychology 

Вижте още: Невротичните склонности оказват влияние върху оценката на другите – КАРЕН ХОРНИ