.

Ако не могат да атакуват мисълта, атакуват мислителя.

Във всеки спор ние защитаваме не своята гледна точка, а своето Аз.

Голите мисли, чувства са еднакво немощни като голите хора. Трябва да се облекат.

Умът подхвръква от глупост на глупост, както птицата от клонка на клонка.

Всичко, което говориш, говори за тебе – и особено това, което говориш за другите.

Всичко, което казват за нас е лъжливо; но все пак е по-малко лъжливо от онова, което ние мислим за себе си.

Ако някой ти лиже обувките, натисни го с крак, преди да е започнал да те хапе.

Сериозният човек има малко идеи. Човекът с множество идеи никога не е сериозен.

Книгите имат едни и същи врагове с човека: огънят, влагата, животните, времето, и тяхното собствено съдържание.

Истинският сноб е човек, който се бои да си признае, че му е скучно, когато му е скучно, и че му е весело, когато му е весело.

Когато достигнеш целта, разбираш, че пътят именно е бил целта.

Ние се надяваме само приблизително, обаче се боим много точно.

Количеството на ежедневно изработваната и потребяваната нежност е ограничено.

Компетентен човек – човек, грешащ по правилата.

Най-охотно говорим за това, което не знаем. Защото мислим за него. Към него е насочена цялата работа на мисълта ни.

Никога не съдете за човека по неговите приятели. У Юда те са били безупречни.

Някои теолози могат да ни накарат да заподозрем, че Бог е изглупял.

С логика можеш да уплашиш само логиците.

Самотният човек винаги се намира в лошо общество.

Слабостта на силата се заключава в това, че вярва само в силата.

Умната жена – тази, която може да се държи в обществото колкото е угодно глупаво.

Чудесата свидетелстват за презрението на Бога към човешкия разум.

Най-лесният начин да сбъднеш мечтите си е да се събудиш!

Амброа̀з-Пол-Тусѐн-Жул Валерѝе френски поет, есеист и литературен критик, един от най-емблематичните представители на европейския символизъм и член на Френската академия. 

При смъртта му във Франция е обявен национален траур. Погребан е в Сет, в т.н. „морско гробище“, на което е посветена една от неговите най-известни поеми.

СТЪПКИТЕ

Твоите стъпки – деца на мълчание,
Бавно полагани, свято ваяние,
Към леглото на моето бдение
Идват притихнали, ледени.

Чудна маска, сянка божествена,
Колко сте тихи – стъпки тържествени!
О, богове! Всеки дар разгадаван
Иде насам гол и сподавен.

И когато с усмивка двусмислена
Се приготвяш за усмиряване,
Дай на мене – целият в мисли,
Сладък нектар, утоляване.

Не прибързвай с вопъла нежен,
Питай дали си или не си ти,
Защото живях и те чаках безбрежен
И сърцето ми биеше в стъпките ти.